Сред билкарите особено популярна е шипката. Това растение е достъпно за всеки и се явява уникално лекарство за много заболявания.
Интересното е, че почти всички части на шипката имат оздравително въздействие. Освен плодовете, могат да се използват листата, клоните, корените и дори цвета им.
Например, коренът на шипка много добре помага при заболявания на бъбреците и жлъчния мехур.
Шипките могат да се използват в борба с глистите. Тинктура от цветове се справя добре с заболявания на очите, като например конюнктивит и ушите – отити от различна степен на сложност.
Шипка е богата на витамин С. Тя има благоприятен ефект върху имунната система, повишава работоспособността и подобрява паметта. Добре въздейства при ангина, анемия, авитаминоза и различни гинекологични проблеми.
Ако имате изгаряния, използвайте маслото от шипката, изгореното бързо преминават. Също така, с помощта на шипката можете да се отървете от белези.

Бръшлянът съдържа сапонинови гликозиди, олеанолова киселина, витамин Е, дъбилни вещества, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли и други.
Той има много добро съдосвиващо, пикочогонно, затягащо и съдоразширяващо действие.
Вероятно лечебните ефекти на растението се дължат на сапониновите гликозиди. Бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища, подагра, бяло течение, ревматизъм, обилна менструация, чернодробни и жлъчни заболявания.
Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит.
В народната медицина бръшлянът се използва при възпаление на далака, диария, кашлица, жълтеница, кожни обриви.
Във вид на лапи бръшлянът се използва за външно приложение при изгаряния. Пресните счукани листа се използват за налагане при мазоли и брадавици.
Листата сварени в оцет в съотношение 1:10 се използват при косопад и пърхот.
За вътрешно приложение 1 чаена лъжица ситно нарязани листа от бръшлян се варят за 5 минути в 400 мл вода. Отварата се пие по 20 мл, 1 час преди хранене.
Бъдете внимателни по време на бране, защото листата могат да раздразнят кожата и лигавиците.
В големи дози бръшлянът е отровен, поради което трябва да се приема по лекарско предписание и лекарски контрол.

Още по римско време Плиний и Диоскорид препоръчват корените на троскот за лечението на камъни в бъбреците.
По-късно, през 1597 година билкарят Джон Джерард пише, че корените на растението притежават очистителни свойства и помагат на страдащите от запек.
По време на кризата в началото на 20 век хората пекли корените на троскота като алтернатива на кафе и брашно.
Троскотът съдържа слузни вещества, сапонини, нишесте, захари и трицитин.
Билката понижава кръвното налягане, засилва сърдечните съкращения, забавяйки сърдечната дейност. Прилага се при запек, отоци, колит, високо кръвно налягане.
Троскотът се използва за пречистване на кръвта, при чернодробни заболявания, безплодие, ревматизъм, подагра, кашлица. Той е добро диуретично и слабително средство.
Троскотът е едно от най-ефикасните средства срещу камъни в бъбреците. Пие се под формата на чай.
За кратко време се получават отлични резултати, камъните или песъчинките бива изхвърлени. Чаят от троскот може да се приема и профилактично срещу камъни в бъбреците, но в по-малки количества. Троскотът има омекчително действие при стомашно-чревни заболявания.
За да си направите чай от троскот са необходими 2 супени лъжици от билката, които се варят в 500 мл вода за около 10 минути. Чаят се пие по 150 мл преди хранене, 4 пъти дневно.
Освен под формата на отвара, от троскот се извлича тинктура. Тинктурата се прави като корените от растението се накисват във вода. Вече готовата тинктура се приема от 3 до 6 мл три пъти дневно.
В народната медицина троскот се използва предимно като диуретично и слабително средство. Дуретичният ефект най-вероятно се дължи на увеличеното кръвоснабдяване на съдовете на бъбреците. Слабителният ефект на троскота може да е свързан с наличието на сапонини и слузни вещества в него.

От белият равнец се използва съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август.
Билката съдържа етерично масло, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и други.
Основно действие на белия равнец е кръвоспиращо, доказано е експериментално и противовъзпалително. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.
Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и други. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки – язва, гастрит, при колит, газове.
В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести, както и като успокояващо – при неврастения и хистерия.
Рецепта за външно прилагане на белия равнец:
Цветът се кисне 40 дни в зехтин  в пропорция 1:10 и се използва  за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи.  Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и други.
За вътрешно приемане се прави следната запарка: 2 супени лъжици, се заливат с 500 мл вряла вода, така кисне 1 час. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти на ден или 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.

Още от най-дълбока древност са известни лечебните свойства на гръмотръна. Практически всички части от растението се използват за лечебни цели, но най-ценни са корените.
Корените на гръмотрън съдържат 0.20% етерично масло, захари, смоли, нишесте, дъбилни вещества и до 10% минерални соли.
Биологично активните вещества в билката са изофлавоновите гликозиди ононин, който се разпада на глюкоза, формононетин и оноспин. Сладкият привкус се дължи на гликозида ононид.
Гръмотрън има отлично пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците, отоци, хронични възпаления на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, кожни проблеми и други.
Доказано е, че извлеците от гръмотрън понижават артериалното налягане и засилват амплитудата на сърдечните съкращения.
Водните и спиртни извлеци намаляват проницаемостта и чупливостта на капилярите, за това се използват като кръвоспиращо средство при разширени вени, хемороиди и други.
Гръмотрън намира много широко приложение в борбата с наднормено тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага в много препарати, които подпомагат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и за намаляване на целулита, който много често е съпътстван от задържане на вода в организма.
Билката ускорявт процесите на обмяна на веществата, стопявайки мастните клетки и редуцирайки апетита.
Именно поради тази причина, гръмотрънът е много добра алтернатива на диетите. Чай от гръмотрън може да се пие при т.нар. разтоварващи диети.
В българската народна медицина гръмотрънът намира приложение и при лечение на кожни обриви, шипове, безплодие, хемороиди, подагра, трудно уриниране.
Една супена лъжица от корените се запарва с 500 мл вода. След 15 минути запарката се прецежда и се приема на 3-4 пъти в рамките на един ден.
Запарката е най-добрата форма за прием на гръмотрън, защото по този начин се запазва съдържането на етерично масло в него.
Внимание! Гръмотрънът трябва да се приема под наблюдение на специалист. Не са известни странични ефекти, но е хубаво да се спазва дневната доза.
При някои хора, които изпитват непоносимост към билката, могат да се наблюдават стомашни киселини. В такъв случай се препоръчва преустановяването на ползването ѝ.