В индийския щат Керала се внедрява нова биотехнология за отглеждане на сладководни скариди. Новата технология може значително да увеличи производството им.
Тя е разработена от израелския професор Амир Саджи. Прилагането на технологията позволява на мъжките скариди за шест месеца да достигнат тегло 80-130 грама и женските – 15-25 грама. Тя не е свързва с химикали, хормони и генетични модификации.
Първия опит е проведен на опитен участък в Андра Прадеш. Полученият положителния опит ще се използва в частна акваферма в Мутхалмаде.
Според учените, новата технология позволява производство на 3.2 тона на хектар скариди годишно. Цената на 1 кг сладководни скариди е около 500 рупии, около 8 долара, което означава, че общият приход от 2 хектара може да достигне 2 милиарда рупии, около 32,3 милиона долара.
Индия е първата страна използваща новата техника за отглеждане на скариди. До днес тя е била използвана във Виетнам, Китай и Мианмар.

Руската компания “ KrioRus “ в продължение на няколко години се е ангажирала със замразяване на хора и животни, които ще бъдат съживявани в бъдещето. До момента в криокамерите се намират 34 човека и 14 домашни любимци. Своят ред чакат повече от 100 човека.
Сред клиентите на компанията са руснаци и граждани на други страни. Услугата е доста скъпа  36 хиляди долара за замразяване на цялото тяло и 12 хиляди долара за замразяване на главата или мозъка, така нареченото нейросъхранение.
Като правило, замразяването на тялото възниква веднага след физическата смърт на човека, това е възможно, защото мозъка живее още няколко минути след спиране на сърцето. Желаещите да попаднат живи в криокамерите са само 30%. В този случай те могат да си платят замразяването сами, дори това може да стане на вноски.
Основателите на “ KrioRus “ са заявили, че бизнесът им носи добра печалба и те вече са изплатили всичките си разходи по организацията на криохранилищата и капсулите. В бъдеще те планират значително „разширяване на производството“, за да бъдат в състояние да замразят всички желаещи.
Най- комично в тази ситуация е, че организаторите по замразяването не дават никаква гаранция на своите клиенти. Те просто твърдят, че в бъдеще, след 50 години, медицината ще достигне такова ниво, което ще позволява безопасно размразяване на хора и мозъчната трансплантация. Кой ще плати за това в размразяване и възкресение за сега не е ясно, възможно е това да бъдат потомците или държавата.
Учените са скептично настроени към дейността на “ KrioRus “ и ги наричат ​​шарлатани, защото в момента няма никаква правилна и проверена методика за замразяване и размразяване на тела и мозък. Освен това, не се знае дали замразеният мозък може да съхрани работоспособността си и да запази паметта си.
А дали хората ще използват услугите на тази компания, това решава всеки човек поотделно сам за себе си.

Камчатското градско смесено търговско договаряне съобщава:
„През 1961 г. брашното, захарта, зърнените храни и други насипни стоки няма да се дават в джобовете и шапките на купувачите.
В магазините ще се появи амбалажна хартия за опаковане.“
Е, все пак това е 1961 г. Гребеш от чувала и мериш на кантара. Поради липса на чанта или по-подходящ съд, в действие влиза джоба или шапката.
Много по-късно влизат  в употреба килограмовите и половинкилограмовите опаковки.

Местните консерви на една американска компания се наричали „Spiced Ham“ – „пикантна шунка“ или „SPAM“.
Те просъществували много след Първата световна война. И тъй като състоянието на фирмата се влошило, решили да я продаде, докато не е станало прекалено късно.
За целта провели мощна рекламна кампания.
Но тя била толкова досадна и натрапчива, че за нея си спомнили през 1986г., когато някой си Дейв Родес за конференция на Usenet изпратил огромно количество еднакви съобщения, рекламиращи поредната финансова пирамида.
След като някой приравнил съобщенията на Дейв Родос с натрапчивата реклама на консервите за месо на компанията „Spiced Ham“, думата „спам“ добила нов смисъл.

Тази вечер беше необикновена за него. За това успя да подтисне гнева си. Гребна от чинията и веднага смени неудобната тема:

– Много е вкусно. Вътре има подправка, която не познавам.

Възрастна жена, която седеше срещу него, се усмихна с благодарност.

– Това е стара семейна рецепта, – поде с мелодичния си глас жената. – Не ме питай за нея, защото няма да ти я кажа.

Тя му подаде парче хляб. Той го натопи в яхнията и отхапа от него. Този вкус му беше непознат, никога до сега не беше опитвал подобно нещо.

– Ако отвориш ресторант, ще направиш голямо състояние, – весело добави той.

– Бизнесменът никога не спи в теб. Радостта и удоволствието имат стойност за теб, само ако можеш да ги превърнеш в продаваема стока. Това е като да преградиш с бент реката и да я превърнеш в блато.