Космическият апарат Messenger е изпратил снимки на Меркурий, когато е изпратил първата си сонда от орбитата на планетата.
За първите шест часа апаратът е изпратил 363 изображения. Планира се през следващите три дена да се получат още 1185 кадри, а за година числото им ще надвишава 75 хиляди фотографии.
Стартирал през 2004г. апаратът Messenger няколко пъти е приближавал Венера и Меркурий, като е фотографирал повърхността на планетите, но сега за първи път снимките са направени от орбитата на планетата.

Веднага след земетресението в Япония на 11 март последва заявление от НАСА, че земната ос се е преместила 15-17 сантиметра и денят е намалял с 1,6 микросекунди. За нас тези цифри нищо не говорят, но не е лошо да се чуе мнението и на експерти.
Декана на геолого-географския факултет на Одеския университет професор Евгений Черкез смята, че преместването на земната ос е в нормата.
Около 100 години учените са наблюдавали движението на географските полюси на Земята и изчисляват изместването на земната ос. В течение на годините географските полюси на земята постоянно се движат по сложни квазиокръжности, кръгове, спирали в квадрат с размери 30 на 30 метра. Според статистиката, при повече от 90 години наблюдения, средната степен на изместване на земната ос е 9,8 сантиметра на ден.
Руския геофизик Юрий Авсюк е един от първите, който е разтълкувал природата на такова преместване на земната ос. Работата се състои в това, че твърдото вътрешно ядро на Земята се намира в течно външно ядро. Нашата планета се състои от 78% течна маса и 22% твърда. Земята се движи с огромна скорост 30 км в секунда, за това вътрешното ядро „се разхожда“, а с него и земната ос.
За да може човек да усети промяната при преместване на оста, например като промяна на климата, е необходимо самата ос да се премести на стотици километри. Само такова преместване може да повлияе на климата, да измени скоростта на въртене на планетата и да промени продължителността на деня.

Астрономите са открили най-студеното джудже. Температурата на повърхността му  е около сто градуса по Целзий. Учените предполагат, че в атмосферата му има водни облаци.
Такива джуджета заемат междинно положение между звезда и планета-гигант. Масата и гравитацията им са напълно недостатъчни, за да започне в недрата им термоядрен синтез. За разлика от планетите, в ранния си етап на развитие, в този вид джуджета е ставало превръщане на изотопите водород деутерий в изотоп на хелия.
Новооткритият обект се намира на 75 светлини години от Слънчевата система. Дълго време учените не могли да разгледат втория компаньон на системата, тъй като бил „засенчван“ от  много по-яркия си спътник.
С помощта на телескопът на Гавайските острови и този в Чили учените успели да установят разстоянието между двете джуджета и да определят по-хладния от тях.
Предишният рекорд за най-студено джудже бил 325 градуса по Целзий.

В мрежата вече е публикувана такава снимка. Изображението е било съставено от множество снимки направени от сондите на НАСА.
Някои от участъците на лунната повърхност са снимани по-рано, много по-детайлно. Но учените до сега не са имали подробна карта на Луната, както сега.
Поради въздействието на приливите на Земята, въртенето на спътника й се забавя. Периода на въртене на Луната около оста й съвпада с този на въртенето й около земята, за това наблюдателите виждали само едната страна на Луната.
Обратната страна на Луната била за първи път фотографирана още през 1959г. от съветската междупланетна станция „Луна-3“.
Членовете на космическия кораб „Аполо-8“ са видели тази обратна страна с очите си.
Обратната страна на Луната се различава много, от тази която наблюдаваме. От другата страна не съществуват, така наречените, лунни морета – обширни области, залети с базалтова лава, изхвърлена при предишна вулканична активност.

Скорошното увеличаване на слънчевата активност е причина за поява на северно сияние в северните части на Великобритания. Били зарегистрирани три огнища.
Тези слънчеви изригвания предизвикват изхвърляне на милиарди тонове плазма в космоса. Тези облаци предизвикват геомагнитни бури, които разрушават спътниковите системи и електронното оборудване на земята.
Такива явления предизвикват впечатляващо полярно сияние, особено в северните ширини. Едно от тези изригвания са предизвикали хаос в късовълновите радиовръзки в южната част на Китай.
Жителите на Северна Ирландия на „Свети Валентин“ са наблюдавали северно сияние, разпространяващо се на юг, нехарактерно за тези части.
В части от Канада и САЩ също са наблюдавали полярно сияние.