Космическата агенция NASA публикува футуристични  прогнози, в който се посочва, че през  този век човечеството може да създаде междупланетен космически апарат с  ядрено гориво, който генерира антиматерия и се движи за сметка на нейното изхвърляне. В НАСА вярва, че тези двигатели ще бъдат в ултра-бързи междупланетни кораби, които ще летят до Юпитер за по-малко от 4 месеца, и в допълнение, те ще отвори пътя за нови хоризонти, по усвояване на Слънчевата система.
Човечеството все още трябва да преодолее някои съществени технически проблеми, свързани с производството и съхранението на антиматерия. В противен случай, новата технология няма лесно да се постигне. Първите резултати в тази област ще бъде на разположение след около 40 години, а истинските двигатели на ядрено гориво и антиматерия моат да се появи едва след 60-80 години.
Като суровина за новия тип двигатели може да се вземат  тежки изотопи на водорода – деутерий и тритий, не с един, но две или три неутрона в ядрото. За ядрените реакции е необходим уран, който ще се създава при процесите извършвани от частиците на антиматерия – позитрони, които представляват аналог на реактивно освобождаване. Такъв двигател може да има изключително високо КПД.
Подобен коефициент ще бъде достигнат за сметка на анихилацията между материята и антиматерията. При взаимното унищожаване на частиците се отделя голямо количество енергия. В тези двигатели ще се синтезират нови химични елементи, например хелий. Сега нещо подобно се случва в ядрата на звездите при голямо налягане и висока температура, но без участието на антиматерията.
Друг изненадващ факт свързан с горивото на основа изотопи и антиматерия се явява икономията на това гориво и неговото отделяне. За достигане на Юпитер са необходими 1,16 грама антипротони. Съвременната наука е в състояние да произвежда и до една милиардна част от един грам антиматерия.

Две сонди са влезе в орбита след успешния старт от космодрума в Кейп Канаверал. Ракета-носител „Атлас-5“ с горната степен „Кентавър“  е вдигнала сондите в небето сутринта на 30 август.
Работата по пускането на този космически апарати на НАСА е започнало преди 11 години. Изстрелването първоначално е било планирано да се извърши на 23 август 2012, но е отложено три пъти. Причините са разнообразни: технически дефекти, времето и проблеми с наземната инфраструктура.
Сондите ще прекарат две години в космоса. Тяхната цел е да се запознаят с основните процеси, които съществуват в Слънчевата система. Тази програма ще изпълни задачата за събиране на информация за заредени частици, които образуват радиация пояс на Земята. Изследването на този феномен ще помогне по-точно да се предскаже космическото време. По-специално, въздействието на слънчевите бури, които могат да причинят повреди на телекомуникационното оборудване и космическите апарати.
Учените все още малко знаят за радиационния пояс на Земята, въпреки че е бил открит в началото на космическата ера. За първи път са научили за съществуването на пояса през 1958 г. по време на полет на американски сателит „Explorer-1“. Установено е, че високо-енергийни заредени частици, които се натрупват и се запазват в магнитосферата на Земята образуват радиационен пояс.
Той се състои от две части – вътрешни и външни. Първата се намира на 600-12 900 километра от повърхността на Земята и е доста стабилна. Външната се намира на височина 19 000-40 000 километра и е подложена на колебания. Нейният размер под влияние на слънчевият вятър може да се увеличи до 100 пъти. А комуникационите и изследователски сателити попаднали в зоната на външния пояс могат временно да излязат от строя.
Основната загадка е, че не може да се прогнозира поведението на външния радиационен пояс. Той реагира на слънчевата активност, но всеки път по различни начини: расте, свива се или остава статичен. Тъй като радиациония пояс е опасен за космическите кораби, той до сега не е изучен. Сложната електроника в сондите на НАСА, изпратени да изучат радиационния пояс, ще бъде защитени от 9-мм броня. Частици, които са необходими на изследователите за изучаване ще попадат чрез един малък отвор върху специални сензори.
Двете сонди ще се движат по елиптична орбита с различни скорости. Това ще помогне  да се събере повече информация за протоните, йоните и електроните, които се съдържат в радиационния пояс.

Нощта в събота срещу неделя се е оказала във властта на геомагнитна буря. Мощните потоци на слънчевата плазма са ударили по магнитното поле на Земята.
В събота за няколко часа „измирановския“ индекс на геомагнитни смущения достига стойност 6, което е с единица по-голямо от минималната степен на магнитната буря. Това съответства на умерена магнитна буря. Към 4 часа сутринта в неделя индекса е попаднал в „зелената“ зона, а след това се е увеличил и е достигнал „жълтата“ зона със стойност 4 единици. В 12 часа на обяд в неделя геомагнитното поле се е  характеризирало като слабовъзбудимо.
Слънцето се събужда.
Магнитната буря е станала в резултат от две коронални избухвания, станали в активната зона 1504, която се е появила на видимата страна на Слънцето на 9 юни. В тази област на 13 и 14 юни е имало две избухвания, които били съпроводени с изхвърляне на слънчева плазма.. Второто от тях е достигнало скорост 1360 километра в секунда. В нощта на събота срещу неделя във високите ширини на границата между САЩ и Канада са наблюдавали полярното сияние.
Слънцето се приближава към максимума на своята активност. Слънчев цикъл е около 10 години, сега той се очаква да достигне своя пик през 2013 г. Мощното изригване на слънцето преди 150 години, довело до колапса на тогава съществуващите електрически системи и по-специално телеграфа.
Има и по-пресни примери. Причината за провала на телекомуникационен спътник „Галакси-15 през април 2010 г. е изхвърляне на коронарна маса от Слънцето.

Астрономи от Университета на Тексас в Остин с помощта на телескоп Хоби-Еберли в обсерваторията на Мак-Дональд са потвърдили, че съседна звездна система с размера на Юпитер, просто се е изпарила. Тя се е намирала много близко до своята звезда и за това бавно се смалява под влиянието на звездната горещина. Учените са успели да изучат състава на атмосферата на този далечен гигант и да разберат по-добре взаимодействието между планетите и звездите в другите звездни системи.
Звездата HD189733 се намира на около 63 светлинни години от Земята в съзвездието Vulpecula. През 2010 г. друг екип от астрономи, изследвали звездата в ултравиолетова светлина, с помощта на космическия телескоп Хъбъл  установила, че тя има една планета HD189733b, която изхвърля водород в космоса.
Ново проучване показва, че потокът на водорода е много по-горещ. Това позволява  да се оцени избухванията на звездите, които си взаимодействат с атмосферата.
Планетата HD189733b съвсем не прилича на Земята. Това е газов гигант 20% по-тежък от Юпитер. Осен това той е разположен 10 пъти по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий и Сатурн.
Въпреки че, HD189733b е различна от Земята, и не може да бъде дом за живот, неговото проучване ще помогне на астрономите да разберат как взаимодействието между звездите и планетите може да повлияе на потенциално обитаемите светове.

Земята е оградена от радиационен пояс –  пояс на Ван Ален. Това е плазма, която ограждат планетата и запазват нейното магнитно поле.
По време на полета на луната, космическия кораб „Аполо“ е преминал през тази зона. Маршрута на корабът е бил планиран така, че пребиваването му в тази зона да бъде минимално.
Подобни преминавания през радиационния пояс могат да увеличат риска, космонавтите да заболеят от рак.
Освен това в космоса се провеждат и ядрени опити. по времето на «Starfish Prime» на голяма височина бил взривен мощен ядрен заряд, в резултат на който възникнал нов радиационен пояс. Били повредени и унищожени около една трета от спътниците в орбита.