Ако обичате виното, може би тази година ще решите да прекарате почивката си по по-нестандартен начин.
Например, да се разходите из лозята на Бордо или да се насладите на портвайна непосредствено в долината на река Дору. Наистина ли всеки начинаещ винен турист е готов да се отправи към тези чудни места, за които става дума?
Започвайки с малкото, трябва да достигнем до най-доброто, разсъждавайки.
Какво знаем за най-добрите винени хотели в Европа?
Това нововъведение е отскоро. Както винения туризъм, така и стопанствата за винопроизводство са достъпни за посетители едва в близките 10 -15 години. Първият винен хотел бил открит в Бордо през 1999 г.
Днес тези хотели са се превърнали в многофункционални курорти на виното. В тях има изба, стая за дегустация, винотерапия с басейн, екскурзионни програми и лекции, музеи и тематични изложби, семинари и курсове за обучение. Даже можеш да полетиш над лозята с балон или хеликоптер.
Освен това винените хотели имат табелки с ранга им. Някои от тях са носители на премии. Такава е Wine Hotel  Awards.
Скоро експерти в хотелиерския бизнес, както и стотици практикуващи винен туризъм, изпробваха услугите не на един винен хотел, за да изберат 10 – те най-добри от тях. За най-добър винен хотел бе признат френския замък от XIII век в Шато де Баньол.

В Република Алтай много добре се развива туризма, особено в резервата на водопада Корбу. През  летния сезон тук идват около 30 хиляди туристи.
За удобство на любителите на туризма е открит туристически център. Конструкцията му не нарушава природният ландшафт. Той представлява дървена сграда разкриваща традиционния стил на Алтай. От вън погледната прилича на юрта. Стената й, която е обърната към 20 метровия водопад, представлява голям прозорец. Част от покрива й също е изработен от стъкло.
Туристическият център е разположен в пресечната точка на туристическите маршрути. В него се предлагат цветни фотографии за историята на резервата. В центъра има хора, които могат да ви разкажат древната легенда за езерото и водопада. Не малка атракция е възможността да чуеш гласовете на местните птици и животни. В самата сграда е отделено място, където можеш да пийнеш билков чай и да опиташ различните балсами. Тук можеш да си купиш сувенири за спомен, да получиш информация за местната флора и фауна и не на последно място –  да прегледаш местната преса.
Самият водопад Корбу се намира на река Велики Корби, която се влива в  Телецкото езеро. Той е обявен за природна забележителност през 1978г. Водопада можеш да се достигне само с лодка, придвижвайки се по езерото.
Екскурзията до до този резерват е много популярна.

Архитектурата сама по себе си е изкуство и опита да се свърже  с други изкуства е равносилно на висш пилотаж. Такива опити са правени отдавна, както по отношение на отделните елементи, така и към цялата композиция.
Пример за такава интеграция  е стълбата – клавиатура използвана в една от станциите на метрото в Стокхолм. Пътниците имали избор или да се качат на ескалатора или да натискат стъпалата – клавиши, които ги придвижвали по същия начин. Самата архитектура предизвиква достатъчно емоции, така че допълнение към това усещане не е нужно. Това се наблюдава и при други образи от „музикалното строителство“.
Интересен е Дома – роял построен в китайския град Хуайнан. Тази композиция съчетава два музикални инструмента, които могат да се забележат от далече, роял и цигулка. Избора на формите за реализация на този проект е продиктувана от две причини, символичността на двата инструмента и техните практически функции. Формата на рояла позволява по най-добрия начин да се разпредели пространството в изложбения комплекс, а формата на вертикалната цигулката дава възможност в нея да се поставят стълби, по които посетителите могат да се изкачват до съответните зали.
Този дом отговаря едновременно на естетическите и практическите изисквания за здание. Но къщата изпълнява и още една функция – рекламна.
Строителството на дома боло завършено през 2007 г. През този период град Хуайнан се е нуждаел от привличане на вниманието, с цел развитието на района. Тази сграда станала символ на бъдещето на града.
Благодарение на своята оригинална архитектура Дома – роял е влязъл в неофициалния списък на удивителните явления в световната архитектура. В света има доста опити за реализиране на дизайн с какви да е предмети, дори и с живи същества.
Специалисти критикуват този архитектурен ансамбъл  Едни смятат, че сградата има елементи на „скучен пост модернизъм“, други го наричат „типичен студентски проект. Въпреки всичко не може да се отрече оригиналността на замисъла.
При проектирането на съоръжението са използвани много съвременни материали, включително и стъкло.
Този вид архитектура удивлява с нетривиалността си, както през деня, така и през нощта.

Няма значение колко е топла дрехата, защото тя поддържа необходимата температура на тялото само за определен период от време. При отрицателни температури рано или късно топлинния баланс ще започне да клони в посока, която не е в полза на човека. Вследствие, на което се наблюдава охлаждане на тялото.
Ето защо е важно как ще бъде устроено убежището, в което можем да се скрием от студа и вятъра. Това понякога е гаранция за оцеляване в някои географски ширини.
В руските полярни експедиции се използва определен тип палатка. По форма тя напомня на Чукотската яранга или по-скоро на кавказката юрта. Рамката й се сглобява от дуралуминиеви тръби, а стените са направени от три слоя. Най-отгоре има черно платнище, което е здраво и непромокаемо. Средния пласт е направен от бархет, а вътрешния от ленен плат, който отразява топлината вътре в палатката.

Археолози са открили в Ерусалим акведукт от ХIII век, снабдяващ града с вода близо 600 години. Находката е направена благодарение на оцелели снимки от ХIХ век, на които е запечатана древната конструкция. Снимките са помогнали на специалистите предварително да определят мястото на археологическия паметник.
Търсенето на древния водопровод е станало по време на ремонта на съвременната градска мрежа за водоснабдяване. В резултат на това, учените са намерили два от деветте сводести участъка на древната конструкция, отпечатани върху една стара снимка.
Акведукта е бил построен през 1320 година и е доставял вода в Стария град от източник близък до Витлием на 22 км на юг от Ерусалим. Този водопровод се явява основна артерия на градското водоснабдяване през османския период (1517 – 1918).
Според думите на ръководителят на разкопките Зелингер, намерените фрагменти от средновековната конструкция са добре запазени. Администрацията на града не изключва възможността, тези триметрови арки в крайна сметка да бъдат поставени в общия архитектурен пейзаж на града.