Архив на категория: архитектура

Подводни небостъргачи ще преработват боклука в океана

За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.

В Ереван се е появил ръкотворен Арарат

Древна легенда разказва, че на върха на Арарат доплувал ноевият ковчег. И когато водата се оттеглила, Ной се спуснал в подножието на планината и създал ново селище на това място. По-рано планината влизала в границите на Армения, но по-късно била прехвърлена на Турция. Въпреки това, тя все още е икона за местните и дори е изобразена на герба.

Може би тази историческа загуба е подсказала на сегашните „зелени“ архитекти да превърнат столичния център в гигантска офисно-жилищна планина.

Ереван се намира в полупостинната зона, това се отразява, както на качеството на почвата, така и на здравето на хората. Подобно на много други градски райони, столицата се сблъсква с типичните проблеми на околната среда. Липсата на контрол върху строителство на обществени места и особено върху малкото зелени зони, за които никои не се грижи, заедно с растежа на количеството автомобили осезаемо се усеща във въздуха. Наложило се да се вземат драстични мерки за възтановяване на качеството на живот в Ереван.

Проектански екип е създал проекта «Lace Hill“.

Изкуствения хълм ще заема 85 хиляди кв. м. На него има многобройни отвори с неправилна геометрична форма. Комплекса е покрит с подобие на пчелна пита, а отдалеч прилича на някои от древните арменски манастири издълбани в скалите или по-скоро на арменска бродирана дантела.

„Прозорците“ превръщат вътрешните коридори в открити тераси, осигурени с естествено осветление и вентилация, а също ще откриват на жителите и гостите зашеметяваща гледка обхващаща трите страни на града.

Повърхност на хълма ще абсорбира слънчева енергия, но основната част ще бъде покрита с жива изумрудена трева и важни селскостопански култури. Растенията от своя страна ще създадат жизнена среда за насекомите и няколко вида птици.

За поливане на зелените площи ще се използва пречистена „технически“ вода, която са използвали в «Lace Hill“. Източникът на топла вода и поддържането на желаната температура в рамките на комплекса ще се осъществява чрез геотермални кладенци.

Жилищните помещения са разположени на южната страна на хълма, където има много слънце и се открива красива гледка.

Офисните помещения с нуждаят от отразена светлина и не претендират за отлична гледка от прозореца, затова те са раположени на северната страна. В същия комплекс са включени медицински център, магазини, ресторанти, изложбени зали и кино.

В Мексико е открит най-високият въжен мост

Съоражението е получило названието Балуарте. Той съединява щатите Синалоа и Дуранго в планината Сиера Мадре Оксидентал.

Конструкцията се издига над каньон с дълбочина 403 м, което  е нов световен рекорд.

Мостът има четири пътни ленти. Според властите, изграждането му ще намали времето за пътуване между двата щата с 6 часа.

Изграждането на моста е отнело почти 4 години. В него са вложени 160 милиона долара.

Растящи дървета заедно с архитектурата

Всички знаем, че не е добро да се изсичат дърветата, защото те допринасят много за очистване на въздуха.

Колко е хубаво хората да строят жилищата си без да отсичат дърветата, които се намират на мястото, където ще се гради. Добре би било ако ги вградят в конструкцията без да ги унищожават.

Погледнете комбинацията дърво и автомобил. То е растяло в колата, а когато е станало голямо, било е късно да махат автомобила. Сега могат само да разглобят колата без да се унищожават дървото.

Село издълбано в скалите

Село Кандован е разположено в северозападен Иран. То е известно не само за красотата на природата си, но и с уникалните си жилища.

Повечето домове са издълбани в пещерите под формата на конус, образувана от вулканична лава и пепел. Общият пейзаж прилича на гигантска колония от термити.

Жителите на Кандована твърдят, че селото им е на повече от 700 години. То е било създадено за укритие от приближаващата монголска армия. Тези жилища се наричат Каран, което на тюркски буквално означава пчелни кошери.

През годините хората са разширили жилищата си. Сега пещерите са разделени на няколко етажа. На тях се намират стаи, навеси, дрешници, места за животните. На някои от тях има балкон, прозорци, врати и стълби издълбани в скалите.

Пещерите са едни от най-енергийно ефективните домове в света. Те предоставят достатъчно изолация през зимата и защита от летните горещини.