Юбилейният рожден ден на мокасините флорентинска модна къща е решила да отпразнува със специална изложба в музея на Флоренция Gucci и ще остане отворена за публиката до ноември 2013.
Познатите на всички мокасини са изобретени през 1953 г., когато синът на основателя на Guccio Gucci – Алдо е решил да разшири семейния бизнес, добавяйки към съществуващите асортименти и обувки.
Тъй като обувките „за безделници“ са станали много популярни, носят ги с удоволствие навсякъде по света. На изложбата се представени мокасини, създадени от най-различни материали, като се почне от 50-те години до наши дни. Те са с неизменната метална закопчалка и символ Gucci. Тук можете да видите мокасини на знаменитости като Мадона, Брат Пит, Джоди Фостър.
Archive for the ‘юбилеи’ Category
Gucci празнува 60 годишнината на мокасините
четвъртък, март 28th, 2013Юбилей на светофара
вторник, януари 17th, 2012
Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ. Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.
10 години евро
вторник, януари 3rd, 2012
На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.
По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.
Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….
Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.
Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.
В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.
Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.
Октоберфест
събота, октомври 8th, 2011
„Октоберфест“ се провежда от 1810 г., когато баварския престолонаследник Людвиг се е оженил за принцеса Тереза фон Заксен-Хилдбургхаузен. По случай тази радост бил устроен всенароден празник и състезание на поляната пред градските порти, която от тогава получава името на булката и се нарича поляната на Тереза.
Днес това място е почти в центъра на Мюнхен. Празникът продължил пет дни и се е помнел дълго. Така хората решили всяка есен весело да отбелязват годишнината от тази сватба. Впоследствие, фестивалът се провежда ежегодно и е придобил неповторим вкус на баварската бира.
Двадесет и два пъти този празник е отменян поради войни и бедствия. Фестивала е увеличил популярността на най-известните пивоварни от Бавария „. Münchner Hofbroy“ „Levenbroy“, „Augustiner“, „Paulaner“, „Hacker-Pshorr“, „Spaten“.
Всяка година цената на литър пиво се увеличава осезателно. Например, увеличението тази година е с 3,6%.
В Холандия са пуснати „интерактивни“ монети
сряда, юни 22nd, 2011
Новите монети са излязли по случай стогодишнината от основаването на монетния двор. В обръщение са пуснати сребърни монети на стойност 5 евро и златни по 10 евро.
От едната страна на монетата е изобразена кралицата на Холандия Беатрикс, а от другата QR-код. Кодът е черно-бял квадрат, който може да бъде прочетен от мобилен телефон с камера, ако е инсталирана съответната програма.
Клиентите, прочели кода на възпоменателните монети, се пренасочват към сайт посветен на празника, където ги чакат „изненади“.
Удивителен юбилей
петък, юни 17th, 2011
В град Ливърмор, Калифорния, САЩ, местните жители отбелязаха 110-та годишнина на крушката с нажежаема жичка, която работи и до днес. Странната лампа виси в градското отделение за пожарна охрана и радва многочислени туристи и учени от цялата страна.
Самата лампа е закачена през 1901г. Тя била подарена от някакъв бизнесмен и се е изключвала само няколко пъти през тези 110 години.
Самата лампа е вписана в рекордите на Гинес, като най-стария работещ електрически източник на светлината в света.
Вандомската колона в Париж чества 200 години
четвъртък, декември 9th, 2010
По този повод градските власти са модернизирали осветлението на тази колона, желаейки да представят тази забележителност на града в най-добрата й форма.
Новото осветление е от 3 декември. Колоната е станала още по-живописна благодарение на множеството светодиодни лампички, разположени в основата и на върха й. Белите лъчи естествено се отразяват в бронзовата повърхност.
Вандомската колона е построена на едноименния площад в Париж в чест на победата на Наполеон при Аустерлиц на 2 декември 1805. Колоната е отляна от руски и австрийски пушки, по образец на колоната на Траян, поставена на Римския форум през 113г. в чест на победата над даките. Тя е увенчана със статуята на императора и е украсена с 76 релефни изображения на художника Жак Луи. Колоната е построена на мястото на бронзовата статуя на Людвиг XIV.
100 години от рождението на Жак – Ив Кусто
сряда, юли 21st, 2010
Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де - Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на Сен – Андре – де - Кюзбак.
Ерно Рубик
четвъртък, юли 16th, 2009На 13 юли 2009г. Ерно Рубик, създателят на удивителната главоблъсканица, която 35г. кара хората да се възхищават от нея, празнува 65-та си годишнина. Днес феновете нареждат кубчето на Рубик за по-малко от 10 секунди, а на неговия създател му е отнело доста време докато го сглоби. Според някои това е било за около един месец.
Кубчето на Рубик е изобретено през 1974г., но мисълта за създаването му е съществувала още през 60-те години на миналия ве. Макар и доста стара, идеята е осъществена в наши дни от унгарския изобретател Ерно Рубик, който по това време е бил преподавател по промишлен дизайн и архитектура в Академията по приложни изкуства и занаяти в Будапеща.
Според една от версиите прототипа на кубчето е бил преназначен за развитие на пространственото въображение при студентите.
Рубик дълго експерементирал с хартия, картон и пластмаса, докато събере разнородните елементи в едно цяло.
В края на 1977г. кубчето можело да се купи във всеки магазин, наричали го „вълшебен“ или „магически куб“.
По време на бизнес пътуване до Унгария „логическата играчка “ привлякла вниманието на немския компютърен бизнесмен Тибор Лакзи, който имал унгарски произход. Той я видял в ръцете на един сервитьор в местното кафене. Увличащият се по математиката Лакзи, щом видял кубчето, изпаднал във възторг.
До края на 1982 година били продадени над 100 милиона кубчета на Рубик. Тъй като Унгария трудно се е справила с обема на производство на играчката, тя започнала да се произвежда и в Хонг Конг, Тайван, Коста Рика и Бразилия.
През всичките тези 35 години от съществуването на куба, той многократно е променял както размера си така и конфигурацията. При едни от кубовете отсъства централната част, други са направени във формата на паралелепипед или пирамида. Съществуват и така наречените сиамски кубове, а какво да кажем за тези с пресечени ъгли?
Последното изобретение на Ерно Рубик е „топката на Рубик“, която се продава по магазините от 13 юли 2009г., по случай 65-годишнина на своя създател.
