„Октоберфест“ се провежда от 1810 г., когато баварския престолонаследник Людвиг се е оженил за принцеса Тереза ​​фон Заксен-Хилдбургхаузен. По случай тази радост бил устроен всенароден празник и състезание на поляната пред градските порти, която от тогава получава името на булката и се нарича поляната на Тереза.

Днес това място е почти в центъра на Мюнхен. Празникът продължил пет дни и се е помнел дълго. Така хората решили всяка есен весело да отбелязват годишнината от тази сватба. Впоследствие, фестивалът се провежда ежегодно и е придобил неповторим вкус на баварската бира.

Двадесет и два пъти този празник е отменян поради войни и бедствия. Фестивала е увеличил популярността на най-известните пивоварни от Бавария „. Münchner Hofbroy“ „Levenbroy“, „Augustiner“, „Paulaner“, „Hacker-Pshorr“, „Spaten“.

Всяка година цената на литър пиво се увеличава осезателно. Например, увеличението тази година е с 3,6%.

Новите монети са излязли по случай стогодишнината от основаването на монетния двор. В обръщение са пуснати сребърни монети на стойност 5 евро и златни по 10 евро.
От едната страна на монетата е изобразена кралицата на Холандия Беатрикс, а от другата QR-код. Кодът е черно-бял квадрат, който може да бъде прочетен от мобилен телефон с камера, ако е инсталирана съответната програма.
Клиентите, прочели кода на възпоменателните монети, се пренасочват към сайт посветен на празника, където ги чакат „изненади“.

В град Ливърмор, Калифорния, САЩ, местните жители отбелязаха 110-та годишнина на крушката с нажежаема жичка, която работи и до днес. Странната лампа виси в градското отделение за пожарна охрана и радва многочислени туристи и учени от цялата страна.
Самата лампа е закачена през 1901г. Тя била подарена от някакъв бизнесмен и се е изключвала само няколко пъти през тези 110 години.
Самата лампа  е вписана в рекордите на Гинес, като най-стария работещ електрически източник на светлината в света.

По този повод градските власти са модернизирали осветлението на тази колона, желаейки да представят тази забележителност на града в най-добрата й форма.
Новото осветление е от 3 декември. Колоната е станала още по-живописна благодарение на множеството светодиодни лампички, разположени в основата и на върха й. Белите лъчи естествено се отразяват в бронзовата повърхност.
Вандомската колона е построена на едноименния площад в Париж в чест на победата на Наполеон при Аустерлиц на 2 декември 1805. Колоната е отляна от руски и австрийски пушки, по образец на колоната на Траян, поставена на Римския форум през 113г. в чест на победата над даките. Тя е увенчана със статуята на императора и е украсена с 76 релефни изображения на художника Жак Луи. Колоната е построена на мястото на бронзовата статуя на Людвиг  XIV.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.