По нетрадиционен начин е избран шерифът  за Марила, щата Небраска. Човекът на тази длъжност е избран след игра на карти. Трябва да се отбележи, че необходимостта от провеждане на тази игра е възникнала, след като кандидатите за поста шериф са събрали равен брой гласове, по 379.
Закона в щата позволява, в този случай, изхода от ситуацията  да се реши чрез каква да е хазартна игра.
Кандидатите си избрали карти от тестето. Победата щяла да бъде за този, който извади от колодата, по-силна карта от съперника си.
Странен начин за избор. Това гарантира ли, че ще бъде избран по-добрия от двамата?

Всяка нация си има своите традиции и манталитет. На славяните е присъщ мързела. Те чакат чудо, което ще им донесе щастие. Спомнете си приказката за Иван глупака, който лежеше по цял ден на печката. Тя го откарваше и правеше така, както й заповяда Иван. В крайна сметка глупака се оженва за прекрасната принцеса и става царски зет.
В Япония проблема е точно обратния. Напоследък японските власти започнаха борба с работохолизма на местните жители. Повечето от японците работят извънредно и дори не си вземат отпуск.
Новата политика на японското правителство е да се противодейства на тази тенденция. То е решило  да вземе мерки против японците – работохолици. Лошото е, че този проблем е придобил колосални размери. Даже съществуват специални медицински учреждения за лекуване на работохолици. По неофициални дани, от допълнително натоварване в работата  в Япония , умират около 10 000 годишно.
Активното усърдие на японците към допълнителен труд, провокира работодателите.Показвайки своята преданост към предприятието, японеца разчита на растеж в кариерата и осезаемо увеличение на заплатата. Във връзка с това правителството осъществява обучение със собствениците на предприятия. Те изискват от тях забрана за извънреден труд и отказ от годишен отпуск. Създават се и принудителни дни за почивка, които се свързват с националните японски празници.
България е още далече от мисълта да води борба с работохолизма. Но в замяна на това в нашите медицински центрове се лекуват хора със симптоми на стрес, причинен не от много работа, а от нерешени проблеми във всеки аспект.
Да работиш е добре особено, когато има какво да работиш. Все пак почивката играе съществена роля за здравето. Работете и почивайте, но не прекалявайте с никое от двете.

В Спарта и законите и самият начин на живот са били насочени предимно към физическото усъвършенстване на гражданите и към доброто здраве на техните жени и деца.
Законодателят Ликург бил освободил спартанките от каква да е работа в домашното стопанство. Те били задължени единствено да се грижат за себе си, за да раждат здрави деца. Още от детските си години спартанките били задължени да се занимават с гимнастика, борба и плуване. Момите се обучавали също така на музика, пеене и танци, защото без тези неща не можело да мине нито едно тържество в Спарта.
Мъжете често били на война и много от тях загивали в битки, за това голямо внимание се отделяло на вдовиците до 45 годишна възраст. Целта била те отново да бъдат омъжвани и да раждат деца.
В Спарта често се устройвали празненства, гостоприемно се посрещали гости на богати трапези. Всеки би останал във възторг от ястията сервирани в тези домове. И то какви ястия! Те можели да превърнат престарял мъж в човек чувстващ се 30 години по-млад. И това не било случайно.
Местните жени били големи майсторки в приготвянето на такива ястия. Именно с тях овдовелите спартанки се опитвали да оплетат в мрежите си поредния вдовец.
Не знам всички начини за приготвяне на такива блюда, но бих споделила с вас тези, които успях да науча. Ето и някои от тях: Чеснова чорба с подправки и пресен магданоз, салата и целина. Дори лекарите препоръчвали този вид чорба на мъже, които имали млади съпруги. След това идва и тиква със лук, чесън и кориандър, която е задушена в зехтин на слаб огън. Яде се студена.
Съществува и чисто спартанско блюдо, като изстисканите в мед венчелишчета на дива роза и невен.
А ето ви и едно лаконско блюдо. То се приготвя от кашкавал, млечен сок и корени от пурпурен ирис. Внимавайте, не трябва да се използва див ирис, защото съдържа силна отрова. За ядене стават само специално отгледани градински ириси. Корена трябва да се извади преди третата година от живота на растението, желателно след продължителни дъждове, след което се нарязва ситно и се изсушава на слънце.
Поразително! Кой би могъл да помисли, че коренът на едно обикновенно цвете, може да придаде толкова сила на човека. А какво да кажем за майсторството и останалите съставки на останалите ястия?

Жителите на Папуа Нова Гвинея са убедени, че мъжът не се явява биологичен баща на детето родено от жена му. Според тях дух на родственик вселява в тялото на жената духа на детето.
Когато мисионери се опитали да ги убедят, че зачатие има след полово сношение, те възприемали това като безсмислено говорене. За да ги оборят привеждали примери от живота на племето.
Те посочили няколко случая, когато мъжът цяла година не си бил в къщи и когато се завърнал намерил в дома си новородено дете. Вместо да обвини жена си в изневяра, мъжът даже се радвал, че божиите духове са посетили дома му, когато го е нямало. Именно тези случаи им служели за доказателство, че половото сношение не е свързано с раждането на деца.
Интересно какво мислят жените им за това, не се говори никъде, а може би те знаят истината. А защо ли я премълчават?

В края на XIX век в близост до гробницата на египетски фараон екип от археолози намерили барел с мед. Те не  се побояли да опитате от меда, но когато го направили останали изумени. В тези съдове медът е излят може би преди три хиляди години, но вкусът му е отлично запазен.
В Израел също може да се намери древен мед,  защото там са го ценили не по-малко, отколкото в Египет по времето на фараоните. От друга страна възможно е в случая  археолозите да са опитали израелски мед. И днес се е запазила историята, която разказва, че след смъртта на цар Йоашияу жителите на Ерец – Израел трябвало да изпратят в Египет по задължение 823 барела с мед.  Фараоните отдавна ги няма, но в Израел продължават да се произвеждат тонове мед.
На 21 август в Израел празнуват Фестивал на меда, който продължава до Рош а-Шана. Датата разбира се не е избрана случайно. Меден се нарича първия месец след сватбата,  а в Израел той предшества еврейската Новата година. Замисъла се подразбира. През следващата Нова година всичко да тече като по мед и масло. Всички купуват през това време мед символизиращ сладостта на следващата година. През този период от време растат и цените, сякаш за да оправдаят името  «течното злато“, с което наричат меда.
Освен това израелския меден месец  дава възможност да се посетят пчелините пръснати из цялата страна. Посетете Израел и участвайте в този празник.