В зоопарка в Индианаполис се е провело традиционото състезание, в което са взели участие костенурки. Победителката е получила пълна чиния с разнообразни плодове.

Това по-скоро е  своеобразна пародия на състезание по бягане, която се провежда ежегодно от 1911г.

По време на състезанието костенурките са  се разпръснали в различни посоки. Представителите на зоологическата градина са се опитвали да насочат „състезателките” към финала. Въпреки това, повечето от тях са се разбягали настрани.

При нас е прието, че когато разговаряш с човек трябва да го гледаш в очите. Това е признак на доверие и искреност.

Ако разговаряте с японец ще забележите, че той избягва погледа ви. Не си мислете, че те са разсеяни, несериозни и неискрени. При тях това е израз на учтивост.

По-възрастните хора или тези с по-високо обществено положение в Япония се смятат за „човек над очите на другия”. По тази причина японците смятат, че е невъзпитано да погледнат в очите, по-издигнат от тях човек.

Освен това те вярват, че отклоняването на погледа при разговор, би представило говорещия като по-сърдечен и искрен. Така отсрещният би могъл да слуша по-внимателно, това което му се казва.

В наши дни родителите и учителите в Япония учат децата, колко е важно да се установи зрителен контакт при разговор с чужденци.

Това е бил термин,  свързан с японските градини. Отнася се за присаждането на дървета.

Разкопава се почвата около дървото. Подрязват се излишните  корени, а здравите се прибирали така, че да се улесни адаптацията на дървото към новото място.

Терминът е изменил своето значение днес. Под nemawashi се разбира събиране  на хора от дадена компания, за да се иска тяхното предварително съгласие, относно предложените планове за развитие.

За одобрението на новите идеи е необходим консенсус между всички по-висши служители. Колкото е по-голям рискът, толкова е по-наложително това.

Този принцип за работа се приема кaто характерен за Япония, въпреки че е възприет и от други страни.

В английският език nemawashi се възприема, като японски начин за правене на бизнес, където редовно се провеждат събрания с редовните служители в компанията, с цел изграждане на екип, следващ принципите нa хармонията.

Визитните картички са необходими, понеже ясно показват името на човека. от коя компания е и какво място заема в нея.

Бизнес картите, наречени shi, са измислени в Китай по време на династията Тан. Те са направени не от хартия, а от бамбукови летвички, върху които се е издълбавало името.

Ако стопанинът не си е бил в къщи, посетителят му оставал картичката си на вратата, за да извести, че е идвал.

Визитната картичка възприета в Япония била изписвана на ръка с  туш. За първи път такива картички започнали да се печатат, когато Япония отворила вратите си за чуждестранна търговия.

Когато наблюдавах как танцуват гопак, чудех се дали в Европа има подобен танц.
Оказа се, че в Норвегия има такъв, който наричат „халинг“. Станал е популярен преди повече от 500 години. В него има акробатични елементи, като скокове, завъртания, сваляне на шапка с удар от крак, клякане.
Този танц в миналото бил за съревнование. Случвало се единият от танцьорите да убие другия разядосан.
Такива са норвежките момчета, когато се разгорещят.