Вие сте познавали гласа на майка си още преди да се родите.
При едно скорошно проучване проведено в канадския Кралски Университет било демонстрирано, че при прочитане на стихотворение от майка, сърцето на ембриона бие много по-бързо, отколкото когато е четно от непознат. Експериментът бил проведен в края на бременността, когато децата са били готови да се родят.
Друго изследване, проведено в Университета на Монреал в Канада установил, че мозъка на новороденото е много чувствителен,  както и сърцето на ембриона. Когато майката изговаря краткия звук “ A „, тя активира лявото полушарие на мозъка на новороденото, докато звукът от гласа на непознат предизвиква реакция на дясната полусфера. Дясната страна на мозъка е свързани с разпознаване на глас, а лявата – с езика и моторните умения. Така гласът на майката може да положат основите за усвояване на първи думи на детето.
Гласови суперспособности на майката продължат да играят ролята и за по-дълго време, в зависимост от растежа на детето. Така че, гласът на майката, е като истинската прегръдка, облекчава стреса при по-големите деца, намалява нивата на хормона кортизол и увеличава нивото на окситоцина, отговорен за изявата на любов и привързаност.
Така че не забравяйте да се обадя на майка си. Това е от полза и на двама ви.

Продължителен звън на телефон:
– Здравей, моля те, не затваряй!
– Какво искаш? Нямам време за приказки, казвай по-бързо!
– Днес бях на лекар …
– И какво ти каза?
– Бременна съм в четвъртия месец.
– Мога ли с нещо да ти помогна? Не искам никакви проблеми, абортирай!
– Казаха ми, че вече е късно. Какво да правя?
– Не ми звъни повече!
– Как така….? Ало….ало.
– Абонатът не отговаря. Моля обадете се ….
Изминаха 3 месеца.
– Здраевей, мъниче!
– А ти кой си?
– Аз съм твоя ангел хранител.
– А от кого ще ме пазиш? От тук няма къде да избягам.
– Много си интересен. Как я караш?
– Аз съм добре, но мама всеки ден плаче.
– Не се притеснявай, възрастните все от нещо са недоволни. Ти по-добре спи, набирай сили, ще ти трябват.
– А ти виждал ли си моята майка? Каква е тя?
– Разбира се, аз винаги съм до теб. Тя е красива и много млада.
Минаха още три месеца.
Жена мърмори под носа си:
– Какво ще правиш сега? Вече силно рита вътре…., втора чаша разлях…. и силен алкохол няма да ми помогне……
А някъде там вътре се обажда тихо гласче:
– Ангел, тук ли си още?
– Да, няма да те оставя.
– Днес на мама много ѝ е лошо. Цял ден плаче и се ругае сама.
– Не ѝ обръщай внимание. А ти готов ли си да видиш белия свят?
– Изглежда вече съм готов, но много се боя. Мама много ли ще се разстрои, когато ме види?
– Какво говориш, тя непременно ще ти се зарадва!? Нима може да не обикне такова мъниче като теб?
– Ангел, как е навън?
– Сега е зима. Наоколо всичко е бяло, падат красиви снежинки. Ти скоро ще ги видиш.
– Ангел, аз съм готов да ги видя.
– Давай малкия, чакам те!
– Ангел, много ме боли и се страхувам …..
Жената взе да охка и да пъшка:
– Ох, мамичко, много боли! О, помогнете ми ….., няма ли кой да ми помогне? Какво мога да направя тук сама? Помогнете, много боли…

Детето се роди бързо, без чужда помощ. Всичко ставаше накрая на града близо до последните блокове.
– Сине, – каза жената, надвесила се над новороденото, – не ми се сърди. Къде да отида с теб? Животът е пред мен. За теб няма значение, ти ще заспиш и това е всичко …..
– Ангел, къде отиде мама?
– Не зная, не се притеснявай, тя сега ще се върне.
– Ангел, защо гласът ти е такъв? Плачеш ли? Ангел, повикай мама, моля те. Тук е много студено.
– Не, момчето ми, аз не плача, така ти се е сторило. Сега ще я доведа. Ти не заспивай, викай силно!
– Но мама каза да спя и да не плача.
През това време в близкия пет етажен блок, в един апартамент, спорят мъж и жена:
– Не мога да разбера, на къде си тръгнала. На улицата е тъмно. Станала си нетърпима, откакто се върна от болницата. Не сме единствените, хиляди двойки са безплодни като нас. И те някак успяват да живеят са тази болка.
– Моля те, облечи се и да вървим.
– Къде?
– Не зная. Просто чувствам, че трябва да вървя. Повярвай ми, моля те!
– Добре, но това е за последен път. Чуваш ли ме, повече няма да тичам след теб, като куче на каишка.
Излязоха от входа. Жената вървеше с бързи крачки напред. След нея бавно пристъпваше мъжът ѝ.
– Скъпа, имам чувството, че вървиш по отдавна избран маршрут.
– Няма да повярваш, сякаш някой ме води за ръка.
– Плашиш ме. Обещай ми, че утре целия ден ще бъдеш в леглото. Аз ще позвъня на лекаря.
– Тихо ….чуваш ли, някой плаче?
– Да, от тази страна, чува се плач на дете!
Ангелът прошепна:
– Мъниче, плачи, силно викай! Твоята майка се е заблудила, но скоро ще те намери!
– Ангел, къде си? Виках те! Тук ми е много студено.
– Ходих да викна майка ти. Тя вече е наблизо.
Жената нежно промълви:
– О, Господи, но това наистина е детенце! То съвсем е замръзнало, да вървим по-бързо в къщи! Милият Бог ни е изпратил детенце!
Детето едва доловимо каза:
– Ангел, гласът на мама се е изменил?!
– Свиквай, мъниче, това е гласът на истинската ти майка!

Нов световен рекорд за продължителност на семеен живот придобиха индийците Карам на 107 години и Катари на 100 години. Те празнували сватбата си преди 87 години и през всичките тези години са прекарали заедно, един до друг.
Подписали брак в индийския град Пенджаб, а сега живеят в английския Бредфорд. Те са възпитали 8 деца, които са им донесли 28 внука.
За 87 години съвместен живот съпрузите добре са се изучили един друг и са открили тайната на дългия и щастлив семеен брак.
Според тях просто двамата в семейството трябва да се обичат, да се грижат един за друг и с хумор да се отнасят към проблемите и неудачите, които ги достигат.
По този случай Карам казал:
– За мен най-важното е, постоянно да разсмивам Катари. Обичам да ѝ разказвам анекдоти и да предизвиквам усмивка на лицето ѝ. Да бъда смешен е моя начин да бъда романтичен.
Интересно е, че двамата съпрузи са вегетарианци и се грижат много за своето здраве. Вероятно това им е помогнало да живеят по-дълго.

Мъж решил да отиде на риболов. Всъщност това било кодово название на среща с приятели на чаша. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, взел сина си със себе си.
Докато бил на реката, под сянката, където
си пийвал с приятелите си, петгодишният му син бил оставен на свобода. Детето се къпало, пекло се, но изгоряло на слънцето.
Когато мъжът разбрал, че е станала беля, взел момчето и го завел в близката болница.
Там се оказала една възрастна медицинска сестра. Тя намазала с мехлем изгорялото и нещата се подредили. По време на лечението медицинската сестра не се отказала да приложи наставления към безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват …..
Вечерта мъжът се върнал в къщи. Застанал пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът зъл като куче.
Жената попитала:
– Какво се е случило?
– Ето какво, – намръщен, свил устни, казал синът назидателно, – докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре ….

Най-висока момиче в Бразилия е Елизани да Круз Силва ( Elisany Da Silva Cruz ). Тя е най-високата булката в света.
Височината на 18-годишната бразилка е 203 сантиметра. Тя признава, че понякога се смущава от погледите на другите, но обича избраника си, за това е приела предложението му без колебание.
Елизани и нейният годеник Франсиландо да Силва Карвальо се познават от три години. След година съвместен живот мъжът е направил предложение за брак на възлюбената си. Въпреки голямата разлика във височина – 41 см Франсиландо не изпитват комплекси, напротив, чувства се уверен в близост до бъдещата си съпруга.
В най-важния момент, когато направил предложение за брак на Елизани, той не се поколеба да увеличи разликата в ръста, падайки на едно коляно и молейки момичето да се омъжи за него.
Булката вече мисли за майчинство.
Заради нейния гигантизъм се изисква специална униформа за продавачите. В резултат на тази професия може да се развие тумор на хипофизата, от който тя може скоро да стане безплодна, за това лекарите я съветват бързо да стане майка. Ако не успее да роди, тя е готова да осинове дете.
Спомняйки си за запознанство с бъдещия си съпруг, Елизани признава: „Тогава не мислих, че ще се ожени за Франсиналдо. Когато се срещнахме, бях само на 16. Аз просто се играех с него и го смятах по-скоро като съперник. Не го обичах и исках да го удари всеки път, когато се срещнахме“.
С течение на времето, бразилската омраза към бъдещият съпруг се превърнала в любов.
„Аз все повече започнах да го забелязвам в компанията на атрактивни момичета и го ревнувах. Това ме заинтригува и поисках да го опозная“ – допълва Елизани. Франсиландо напротив признава, че веднага след като видял младото момиче, я обикнал и осъзнал, че трябва да се събере с нея.
Сега двойката живее в малка къща в бразилския град Салинополис и се подготвя за сватбата. На нея ще бъдат само най-близки приятели и роднини.