Служители на Центъра за изследване на хората с увреждания в Хавайския университета раздават безплатни карти като подарък, за ученици на 11-13 години, за да участват в специална програма за сексуално образование.
Много родители били възмутени от такива методи „на възпитание“. На първо място, поради факта, че се включва изучаването на основите на нетрадиционни сексуални отношения.
Освен това, обществото е възмутен и от това, че повече от 52 хиляди долара от 5-те милиона безвъзмездна помощ от службата за подпомагане непълнолетни са използвани за закупуване на тези карти.
Депутатът републиканец Боб МакДермот, чийто 12-годишен син посещава държавното училище в Хавай е заявил, че заедно с другите възмутени родители ще се стреми за преразглеждане на учебните програми.
Архив на категория: семейство
Във Ватикана са говорили за ползата от гейовете в църквата
Синода на епископите на Римокатолическата църква, призова към уважение относно хомосексуалистите и нетрадиционни двойки. Такива съюзи, според духовенството, имат „положителни аспекти“.
„Хомосексуалистите имат талант и умения, които могат да предложат на християнската общност: Готови ли сме да приемат тези хора и да им гарантираме място в нашето общество? Често те се стремят към църквата, като искат в нея да видят гостоприемен дом „, – се казва в текста на документа, изготвен седмица след заседанието на Синода, в което взимат участие 200 епископи.
Според свещениците “ църквата трябва да предизвика сама себе си и да предложи за гейовете братско пространство“, без да се засягат разпоредбите на католическата доктрина по въпросите на брака и семейството. Следва да се отбележи, че документът не казва за готовността на Ватикана да одобри хомосексуалните съюзи, но той призовава да се покаже повече състрадание.
Документът наречен на латински relatio post disceptationem трябва да бъде основата за обсъждане по време на втората седмица на заседанието на Синода, а в католическите общности по целия свят през цялата година.
Извънредно събрание на Синода на епископите е започнало на 5 октомври и е посветено на темата за семейството. За първи път в историята няма да се проведе на латински, и в нов формат за католиците: в два етапа. Вторият ще се проведе една година по-късно, през октомври 2015 г.
Трябва ли да се подлагам на такова голямо мъчение
Нейната страст в часовете след всяко успешно раждане бе да наставлява родилката и да ѝ доказва, колко голямо значение има майката да кърми детето си.
Беше се родило едро и яко момченце. Бащата щеше да се радва много, но майка гледаше измъчено и уморено сина си.
За да я окуражи акушерката взе весело да говори, а ръцете ѝ същевремено повиваха малкото и тя искрено му се радваше.
– Синовната обич се заражда още от самото раждане и нараства с кърменето и отглеждането – обясняваше жената в бяла престила с убедителен тон.
Родилата жена мълчеше, макар че не беше съгласна с думите ѝ. Но акушерката прие това за съгласие и продължи:
– Ние като християни имаме за основа вярата и милосърдието във всяко дело. И ако тя ни учи да обичаме дори враговете си, още повече ни насърчава да обичаме синовете си.
– Мила моя, – каза с уморен, но решителен глас родилката, – вече достатъчно се измъчих с това мъниче, както и с неговите три братчета. Трябва ли да се изтощавам допълнително, като му давам и млякото си.
– О, – започна още по-настървено акушерката, – ако знаете от какво удоволствие го лишавате, никога не бихте се осмелили да го оставите друга жена да го кърми. Няма по-голяма радост за новороденото след нетърпеливия си плач и трескавите движения, да отвори малката си уста и блажено заедно с нослето и личицето си да потъне в майчината гръд.
Нежните картини, които рисуваше акушерката, не разчувстваха родилата жена.
– За какво трябва да се подлагам на такова голямо мъчение? – каза жената. – За да получа ритници щом проходи, а накрая неблагодарност и преструвки, когато порасне.
– Но нали това именно е причината, любовта на децата към родителите да е толкова оскъдна, – възмущаваше акушерката. – Бог е повелил на скромната ни привързаност към децата, когато са малки, да отговорят поне с малко любов в зрялата си възраст.
– Мъжът ми е наел отдавна бавачка. Изпрати да я повикат. И стига с вашите приказки, защото ще събудите малкото. Оставете ме, искам да си почина, – грубо се разпореди родилката.
Акушерката излезе с помръкнало лице и свити юмруци. Тръгна по коридора. Гневът ѝ кипеше:
– Благородната майка с погнуса отказва да обремени гръдта си с дете, чието неблагодарно тегло е измъчвало утробата ѝ. И това е жена, предопределена да ражда, кърми и отглежда децата си!
Деца и родители
Валери просто седеше до нея и я наблюдаваше. По лицето на Сашка се бе изписал страх.
– Едва ли те се слуша за взаимоотношенията с баща ми, – едва каза Сашка и наведе очи.
– В момента нямам друга работа. Може да ми е отполза, – усмихна ѝ се Валери и ѝ намигна.
– Той просто ме ….мачкаше, – започна неуверено тя, – още от самото начало, не физически. Не ме е удрял нито веднъж, но ми се подиграваше, унижаваше ме и винаги ме пренебрегваше. Засрамваше ме пред другите хора. Kогато се опитвах да им отговоря, той им казваше, да не ми обръщат внимание, защото нямам грам мозък в главата си, а след това се смееше и казваше, че се шегува. Вечно ме сравняваше с брат ми, дори и когато вършех нещата по-добре от него. Oгорчаваше ме, а после планираше разни глезотии, които отлагаше в последната минута. Забравяше рождения ми ден. Исках да е доволен от мен, да ми се усмихва. Когато станах на седем се промених. Започнах да му се опълчвам и да споря с него. А така нещата ставаха все по-зле. Той ужасно се ядосваше. Брат ми никога не правеше така, той се примиряваше с всичко.
– Разбра ли защо не те харесва? – попита Валери.
– Някакъв пиян чичо казал на брат ми, че майка ми е подлъгала татко да се ожени за нея, като забременяла нарочно. Той много я мразеше. За това сигурно e мразел и мен. Често си мисля, че той е искал син, но му се е родила дъщеря. Така той останал, докато майка ми му роди момче. Когато брат ми се появил той ни напуснал….. Извинявай, че ти казах, че приличаш на баща ми.
Болката в нея беше утихнала. Тя му се усмихна и каза:
– Спомням си, как веднъж ми каза, че приличам на майка ти. Тя каква е била?
– Също като теб. Истинска лъвица. Тя бе единствения човек, който ме изобличаваше и ми казваше нещата направо. Едно от нещата, когато порасне човек е, че среща хора, които имат смелостта да му кажат истината, но за съжаление те са много малко. Всеки от нас си живее загърнат в някакъв удобен пашкул. Мисли си, че е велик, невероятно умен и за всичко е прав. Но все някой трябва да разкъса този пашкул, за да осъзнаеш, че нещо не е както трябва и тогава да започнеш да се променяш и изграждаш.
Той докосна рамото ѝ и се взря в очите ѝ. Те излъчваха топлина и неповторим блясък. Това беше същата онази лъвица, която познаваше, но опитомена, готова да обича истински, да прощава, да насърчава и да се изгражда истински.
Най-ценият подарък
Един ден по пътя вървял стар мъдър човек. Разглеждал всичко наоколо и се любувал на ярките цветове на пролетта. Срещнал човек, който носел огромен товар на гърба си. Краката му се подгъвали под тежестта.
– Защо си се обрекъл на толкова тежък труд и страдание? – попитал го старецът.
– Аз страдам, за да могат моите деца и внуци да бъдат щастливи, – казал човекът. – Моят прадядо се обрекъл да се трудят в името на дядо ми, дядо ми – в името на баща ми, а баща ми – за мен, и аз ще страдам за щастието на децата ми.
– И някой в семейството ви щастлив ли е? – попитал мъдрият събеседник.
– Все още не, но децата и внуците си със сигурност ще станат щастливи! – замечтано възкликнал мъжът.
– За съжаление, неграмотните не могат да научат другите да четат, нито къртицата може да стигне до орел! – въздъхнал мъдрият човек. – Първо трябва да се научим как да бъдем щастливи, само тогава може да научим децата си какво е щастие. Това ще бъде вашият най-ценен подарък.