Нейната страст в часовете след всяко успешно раждане бе да наставлява родилката и да ѝ доказва, колко голямо значение има майката да кърми детето си.

Беше се родило едро и яко момченце. Бащата щеше да се радва много, но майка гледаше измъчено и уморено сина си.

За да я окуражи акушерката взе весело да говори, а ръцете ѝ същевремено повиваха малкото и тя искрено му се радваше.

– Синовната обич се заражда още от самото раждане и нараства с кърменето и отглеждането – обясняваше жената в бяла престила с убедителен тон.

Родилата жена мълчеше, макар че не беше съгласна с думите ѝ. Но акушерката прие това за съгласие и продължи:

– Ние като християни имаме за основа вярата и милосърдието във всяко дело. И ако тя ни учи да обичаме дори враговете си, още повече ни насърчава да обичаме синовете си.

– Мила моя, – каза с уморен, но решителен глас родилката, – вече достатъчно се измъчих с това мъниче, както и с неговите три братчета. Трябва ли да се изтощавам допълнително, като му давам и млякото си.

– О, – започна още по-настървено акушерката, – ако знаете от какво удоволствие го лишавате, никога не бихте се осмелили да го оставите друга жена да го кърми. Няма по-голяма радост за новороденото след нетърпеливия си плач и трескавите движения, да отвори малката си уста и блажено заедно с нослето и личицето си да потъне в майчината гръд.

Нежните картини, които рисуваше акушерката, не разчувстваха родилата жена.

– За какво трябва да се подлагам на такова голямо мъчение? – каза жената. – За да получа ритници щом проходи, а накрая неблагодарност и преструвки, когато порасне.

– Но нали това именно е причината, любовта на децата към родителите да е толкова оскъдна, – възмущаваше акушерката. – Бог е повелил на скромната ни привързаност към децата, когато са малки, да отговорят поне с малко любов в зрялата си възраст.

– Мъжът ми е наел отдавна бавачка. Изпрати да я повикат. И стига с вашите приказки, защото ще събудите малкото. Оставете ме, искам да си почина, – грубо се разпореди родилката.

Акушерката излезе с помръкнало лице и свити юмруци. Тръгна по коридора. Гневът ѝ кипеше:

– Благородната майка с погнуса отказва да обремени гръдта си с дете, чието неблагодарно тегло е измъчвало утробата ѝ. И това е жена, предопределена да ражда, кърми и отглежда децата си!