Когато вече остарея ще почна да си губя нещата. В супата си ще размеквам хляба. Ще плета излишни дълги шалове. Ще ходя като се държа за стените и шкафовете. И дълго дълго ще се взирам в небето.
Тогава всичко женско, което сега ми е дадено, ще се загуби и ще ми стане все едно.
Ще заспивам и ще се събуждам отново, ще извиквам образа ти и едва незабележимо ще се усмихвам……
А ти, когато остарееш, своите вещи из къщи ще търсиш. Ще мърмориш, защото трудно се изправяш. Ще носиш същите нелепи шалове, който за теб изплетох.
А сутрин събуждайки се до теб, ще се вслушвам в дишането ти. Изведнъж ще се усмихвам и ще те прегръщам.
Ще оправя посребрените ти къдрици и хващайки те под ръка ще излезем на разходка.
И ние няма да се страхуваме, че ще умрем, когато остареем….

Това се случило в една тропическа страна. Дъщеря се оплакала на майка си, че мъжа й изневерява. Майка й  казала:
– Това  е поправимо. Иди ми донеси три косъма от мустаците на тигър.
– Какво ти става, мамо, да не си полудяла! – уплашила се не на шега дъщерята.
– Опитай все пак. Жената трябва да може всичко.
Замислила се дъщерята. Заклала овца, взела едно голямо парче от нея и тръгнала към гората.
Седнала и зачакала. Появил се тигърът и разярен се втурнал към нея. Тя му хвърлила месото и побегнала.
На другия ден пак дошла и отново тигърът се хвърлил върху нея. Тя отново му подхвърлила месото, но не избягала, а го гледала как яде.
На третия ден виждайки месото, тигърът радостно замахал с опашка, изглежда, той чакал жената. И той ял направо от ръцете й донесеното месо.
На четвъртия ден тигърът радостно затичал към жената, изял месото и положил глава на коленете й. Успокоен блажено задремал. В този момент жената отскубнала три косъма от мустаците му и ги занесла на майка си.
– Е, – казала старата жена, – ти успя да укротиш този хищен звяр. Сега иди и укроти мъжа си.

Ние сме поколение с множество болести, които никой лекар и лекарства не могат да излекуват. Поколение с проблеми, с чието разрешение не можем да се справим. Всичките ни мимолетни успехи се покриват от сянката на нови и ужасни кризи.
Това се случва със всеки от нас, независимо дали е вярващ човек или не. Това не трябва да бъде така, но се случва. Вярващите хора умират от същите болести, които разрушават целия свят. Мъчат ги проблеми. Много живеят без надежда….
Защо? Единствената надежда на човека е вяра в Исус Христос. А повечето християни не знаят как да живеят чрез вяра.
Вместо да бъдат изпълнен със вяра и Словото на Бога, те са натъпкани с религиозните традиции и предразсъдъци. И когато дяволът им се противопостави с болести, бедност, депресия и развод, те се оказват безпомощни и допускат да бъдат смачкани и унищожени. Те просто не знаят какво да правят. Народът „ще бъде изтребен, поради нямане на знание …“
Разберете, нашата надежда е в Исус Христос. Доверете Му се ……

Еквадор е първата страна в света, която е признала правата на природата в Конституцията си.
Глобалната криза от 2008 г. насам се усложни. Положението в икономиката на страната, опираща се на добиването на нефт, доведе до промяна в политиката и приемането на нов основен закон.
Сега еквадорската Конституция гарантира на природата и екосистемите право на съществуване, възпроизводство и възстановяване.
Тези положения са станали основа на няколко съдебни дела. Например, иска на местните жители срещу властите, които решили да разширят пътя и да хвърлят боклука в реката.
Тъй като това щяло да доведе до стесняване на руслото на реката и може да има отрицателно въздействие върху неговата екосистема, съдът решил да отмени операцията.

Светът въпреки, че мрази Христовия народ, в обреченото си състояние може да бъде облагодетелстван само чрез него. Те са солата на земята. Предпазват обществото и културата от пълно разложение и света от възможността да стане по-лош от това, което е в момента.

Те са дадени от Бога, за да не могат останалите да се удавят в бълвоча и мръсотията, за които толкова много копнеят.

Не че християните знаят всички отговори, но горко на света ако Божия народ, каквито и недостатъци да има, не е в света.

Спърджън знаел това. Един ден някакъв агностик започнал да спори с него, като поставил под съмнение християнската му вяра.

Тогава Спърджън посочил неуспехите на нехристиянските организации да развият каквато и да е програма, за подпомагане на всички нуждаещи се. Като съпоставка той посочил много начинания в обществото, предприети поради евангелската вяра.

Разговорът завършил като перифразирал предизвикателството на Илия към пророците на Ваал:

– Бог, Който откликва на нуждаещите се в сиропиталищата, Нека Той е Бог.

И това сложило край на спора.