Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!

Една крайградска къща се запалила. На втория етаж спяло малко момиченце. Родителите му не били в къщи. Майката заключила малката си дъщеря и отишла в магазина.
Когато пожарът избухнал се събрали много хора. Дотичала и майката на момиченцето. До горния етаж изобщо не можело да се стигне, защото пламъците вече били обхванали стълбището.
Шумът разбудил момиченцето. То изтичало на балкона и веднага разбрало какво е станало. Хвърлило се към вратата, но тя била заключена. Детето отново избягало на балкона.
Мъже и жени викали, молили го да скочи в ръцете им, но момиченцето се бояло.
Накрая дошъл баща й, протегнал ръце и казал:
– Моля те скачай! Ще те хвана, не бой се!
Момиченцето затворило очи и скочило. Баща й я хванал здраво, притиснал я към гърдите си и я целунал.
Грехът е най-страшната огнена стихия.
Побързайте да скочите от света на греха в силните ръце на Бога и там ще намерите пълна безопасност, спасение и вечен живот.
Бог се грижи за всички, които са в Неговите ръце и от там никой не може да ги грабне.

Седят двама млади и си говорят:
– Всички мебели и предмети за бита ще делим по-равно, без никакви скандали, – казва младежът. – Съгласна ли си?
– Разбира се, – усмихва се девойката.
– Нека да се разберем още сега, да запазим нормални човешки отношения, – продължи младият мъж. – И ако се срещнем, да се поздравяваме ……
– Непременно! – съгласи се веднага момичето.
– А по време на развода ще се държим коректно, без никакви атаки и упреци. Съгласна ли си?
– Съгласна.
Младежа въздъхна и прокара пръсти в буйните си коси:
– Това е чудесно. Остана да решим, кога ще се оженим …..

Един млад човек си имал своя заветна мечта. Той искал да се изкачи на върха на планината.
Младежът живеел в село, което било разположено в низината. Всеки ден излизайки от дома си и се възхищавал от планината. Издигал глава нагоре, за да види върха й.
– Непременно ще се изкача там, – казвал си той.
Почнал да прави план, как да се качи на върха. Старал се, отчел и най-малките подробности. Накрая планът бил готов и младежът излязъл от дома си. Насочил към планината. Но по пътя решил, че не всичко е приготвил, както трябва и се върнал.
Няколко дена подред той продължавал да усъвършенства своя план на действие, преписвайки го многократно. Все нещо не му харесвало. Когато младият човек решил, че е време вече да действа, излязъл от дома си и тръгнал към планината. Но спрял в нейното подножие, страхувайки се, че нещо е пропуснал.
И така всеки път младежът стигал до подножието на планината и се връщал. Планът му бил станал, колкото дебела енциклопедия, но той все размишлявал и го подобрявал.
За пореден път той започнал изкачването на планината, но се почувствал уморен и седнал на един камък да отдъхне. Умората не отминавала.
– Какво да правя? Защо съм така уморен? Още нищо не съм направил, върхът е толкова далече, а аз съм толкова уморен.
Обърнал се към Бога:
– Загубих всичките си сили, а направих само няколко крачки към заветната си мечта. Дай ми сили да осъществя мечтата си, моля те!
– Всеки ден ти давах сили, – казал Бог, – но ти ги пропиля напразно.
Не пропилявайте силите си напразно. Поставете си цел и напредвайте! Планът може да се променя в процеса на реализацията.
Превърнете заветната си мечта в реалност!

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.