Княз Константин се намирал в отряда на генерал Розенберг. Въпреки заповедта на Суворов, Константин накарал Розенберг рисковано да премине реката.
Генерал Моро възползвайки се от несполучливата маневра на руските войски, внезапно атакувал. Разбил войските и ги обърнал в бягство.
Суворов бил ядосан. Той дълго време се чудел как да постъпи с Константин.
В началото искал да съобщи на императора за поведението на син му, но после се отказал.
Суворов поканил Константин при себе си. След половин час князът излязъл от кабинета му разстроен, почервенял и облян в сълзи.
От тогава Константин оказвал особено уважение към Суворов.

Говори се за един адмирал на остров Хаити, който се отличавал с изключителна жестокост.
Веднъж той хванал няколко от ръководителите на противника. Взел ги на кораба си. Излязъл в открито море и там спокойно им заявил:
– Дарявам ви свободата.
И те трябвало бързо да напуснат кораба. Заловените били отведени на палубата и хвърлени на акулите, които често съпровождали кораба.
Така и дяволът постъпва с тези, чийто живот е завладял. Той ги извежда в откритото житейско море и ги хвърля в бездната на греха и пороците, водещи към гибел.
Грехът е нарушение на съвършената Божия воля. Разстройство, извращение и унищожение на Божия съвършен ред. Грешникът внася дезорганизация и нарушава Божия ред. Грехът е като чума, която засяга всички смъртни.
Психическите разстройства, разрушенията и войната се коренят в греха. Грехът е причината за безумието. Той отравя сърцето. Грехът  е подобен на ураган и вулкан. Той е рак, разяждащ човешката душа. Грехът е като поток, който помита всичко по пътя си.
Ела те при Исус, нека Той да вземе кормилото на вашия живот. Тогава той няма да завърши на земята с тревоги и отчаяние, а с радостна песен в тихото пристанище на вечността.

Немски крал Фридрих Вилхелм веднъж попитал един търговец от Кьолн:
– Колко голямо е богатството ви?
– Четири хиляди талера, – казал търговецът.
Краля се изненадал:
– Мислех, че сте много по-богат.
На това търговецът отговорил:
– Четири хиляди талера жертвам за Божието дело, а останалите мога да загубя по всяко време.
Приятели, колко давате за Божието дело? Само това е наше, което сме инвестирали в Божието дело и само то ще се запази, защото е вложено в Божията банка.
Размерът на доброволните пожертвувания за Божието дело е въпрос на избор и акт на добра воля.
Бащата е богат и достигайки преклонна възраст не се нуждае децата му да му дават нещо, но му е приятно, ако те правят това, защото това е знак за любовта им към него. Така и Небесни Отец няма нужда от нашите пожертвувания, но с благодарност гледа към тях, защото са израз на нашето старание, благодарност и любов към Него.
При всяко дарение за Божието дело радвайте се и се веселете. Щедрият дарител е радостен християнин.

В Англия живял някога архиепископ от княжески род. Той имал  навика в неделя да ходи на лов. Това много разстройвало местния свещеник и той изобличил архиепископа.
На това обвинение архиепископа отговорил:
– Аз отивам на лов не като архиепископ, а като княз.
Тогава свещеникът го попитал:
– Ако дяволът вземе княза, то тогава къде ще е архиепископа?
Така и някои християни обясняват греховните си постъпки. Когато правят нещо добро, те са християни, но ако грешат това е работа на стария Адам. Ако бъдете убити, когато се проявявате като непокаял се, то какво ще стане с вас?
Вечността е двойнствена: блажена и неблагополучна. В блажената вечност е Царството Божие. Там ще гледате лицето на Бога, ще се радвате и веселите. В неблагополучната вечност ще бъдете лишени и отделени от Бога, а вашата душа ще страда.
Нека да запомним едно, по-добре е да живеем и да бъдем с Христос!

Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.