Една от трагедиите на порастването е, че свикваме с нещата. Това си има и добра страна особено, когато раздразненията престанат да бъдат раздразнения.

Но загубата е голяма, когато свикнем с червенината на изгряващото слънце, с кръглостта на луната, с белотата на снега, мокротата на дъжда, синевата на небето, жуженето на земните пчели, свирнята на щурците, невидимостта на вятъра, незъзнателното постоянно движение на сърцето и диафрагмата, странността на носа и ушите, броя на зрънцата в пясъка върху хилядите плажове, неспирния шум от безбройни вълни и десетки цветя облечени в кралски одежди, които цъфтят в планините и никой не ги вижда освен Бог.

Имайте „свеж поглрд’ върху нещата. Гледайте ги сякаш ги виждате за първи път. Не към празния продукт на натрупания с хилядолетия безценни случайности, за които никое дете не мечтае, но към личната творба на безкрайно силния, изобретателен и жизнерадостен Творец.

Кой е направил земата, моретата и всичко в тях?

Приканвам ви да повярвате като децата, че днес, точно сега, се добавя щрих върху космическото платно. И когато му дойде времето ще разбера с радост, че този щрих е направен от Архитекта, Който нарича Себе Си Алфа и Омега.

Един човек отишъл при един отшелник в пустинята и го попитал какво прави по цял ден.

– Зает съм от сутрин до вечер. Имам два сокола, които трябва да обуздавам, два ястреба, които трябва да дресирам, два заека, които трябва да усмиривам, една змия, за която трябва да се грижа, едно магаре, което трябва да товаря и един лъв, който трябва да укротявам.

– Къде са животните, за които говориш? – попитал човекът.

– Двата сокола са моите очи, двата ястреба са моите ръце, двата заека са краката ми, змията е моя език, магаретое тялото ми, а лъвът е сърцети ми. Със всички тези животни в мен, аз се боря от сутрин до вечер..

Всеки човек, независимо от пол, обича да играе. Най-новите технологии създават нови видове  компютърни игри, които  са любими, както на децата, така и на възрастни.
Играта дава възможност всеки да си създаде свой свят такъв, какъвто иска да го види.
Играта не позволява просто да седиш и да гледаш развитието. Тя изисква да действаш решително, както не би го направил в света, в който живееш. Играта дава възможност на човек да се почувства генерал на армия, президент на държава, Цезар на Римската империя или герой, който се сражава против злото. Тя дава възможност на играча за известно време да забрави за ежедневните предизвикателства и да живее в свой измислен свят.
Повечето хора предпочитат стратегии, в тях човек усеща властта да бъде лидер, който няма никаква отговорност за действията си.
Времето в игрите тече много бързо. В тях това, което можеш да направиш за няколко минути, за да стане в реалността са необходими години.
Чрез играта човек може да стане пилот на самолет във Втората световна война, независимо, че е роден през 1990 г.
В тях може да се реализира нещо, което не се получава в реалния живот поради някакви причини. В някои случаи играта може да доведе човек до умопомрачение, но това зависи от вида на играта, състоянието на играча и предразположение към такива действия.
В игрите всеки може да намери нещо свое, но не бива да прекалява. Трябва да има баланс във всичко. Бягството от реалността не разрешава проблемите, за това е нужно човек да се изправи срещу тях и да ги разреши.

До това заключение са стигнали учени, интервюирали 70 семейства, в които има деца, страдащи от аутизъм.
В хода на изследването установили, че тези деца, в чийто семейства имало кучета, много по-лесно понасят стреса.
Според учените, наличието на куче е значим фактор в социалната интеграция на деца с аутизъм.
Поради това, учените предлагат на родители с такива деца да си завъдят домашни любимци.

Стиг Кърнел от Транас, Швеция предварително приготвил текста за собствения си некролог.
Мъжът искал съобщението да е много кратко, така се спрял само на две думи.
След като лаконичния Кърнел починал на 6 април 2014 г., най- краткия некролог бил публикуван в местния вестник. Той гласял : „Аз умрях“.
Впрочем, на оригиналния шведски език са три думи. По-долу били отпечатани времето и мястото на погребението.
Покойният не обичал да бъде център на внимание.
Синът на 92 годишният Стиг казал, че баща му бил жизнерадостен човек с малко необичайно чувство за хумор.
Освен това, той се занимавал с историята на авиацията и е попаднал в книгата на рекордите на Гинес, събирайки най- голямата колекция книги за самолети.
Ще станели Стиг Кърнел официален рекордьор още един път, за написване на най-краткия некролог, за сега не се знае.