Визуалната информация силно влияе на човека.

Например, скоро бе установено, че мултипликационните филми по-силно въздействат от висококачествена фотография. Те карат хората да променят поведението и отношението си.

Наистина, снимките се смятат за достоверни в субективното възприятие. Но се оказва, че това не е най-важното.

Мултипликационните филми задържат вниманието на човека достатъчно дълго, за да бъде възприета цялата информация.

Това е доказано чрез експеримент. На доброволци показвали една от двете версии на една и съща презентация.
Презентациите били предназначени да разсеят мита за алтернативите енергии, по-точно вятърната енергия.

Презентациите имали еднакъв дизайн, текст, цвят и размер. В първата версия имало накуп брошури или професионални снимки на вятърни турбини, а във втората – мултипликационен филм.

На доброволците им трябвало повече време, за да разберат какво става във филма, за това вниманието на хората било по-дълго приковано към него, отколкото към снимките.

Въпреки, че безпокойството ни кара да се чувстваме некомфортно, можем  да получим от него неочаквана полза.

Секретът е в това, че безпокойството също трябва да бъде умерено.

Безпокойството може да мотивира хората да участват в поведение, което е потенциално полезно за здравето им.

Например, хората, които се притесняват по-вероятно ще използват слънце защитни продукти, които ще помогнат да се предотврати появата на рак на кожата.

Също така по-загрижените жените често ще правят мамография за скрининг на рак на гърдата.

Въпреки негативната си репутация, не всяко безпокойство е разрушително или безполезно. Важното е да „не огъваме пръчката“ на безпокойството прекалено много.

Изглежда, че липсата и излишното безпокойство пречат на мотивацията.

На сто хиляди деца, които учат музика, само едно става истински музикант. Навярно на милион деца само едно е музикално, колкото Моцарт, Бетовен, … Това означава ли, че останалите деца не трябва да учат музика?

Не, музикалното възпитание не е само за музиканти. Това възпитание привежда човек в хармония.

Музиката е храна за човешкия мозък. Всички форми на музика учат не само да се възприема музиката, но и думите, поезия, изобразително изкуство. Тя събуждат творческия талант.

Музика е езикът на науката, културата, логика, риторика. Тя предоставя невероятни емоционални преживявания. Създава друг начин на мислене.

Изучаването на музиката и свиренето на даден музикален инструмент оказва огромно влияние на всички вътрешни усещания, възприемането на хармонията, долавянето на баланса и установяване на съвършенството.

Ние раждаме гениални деца, А после правим всичко възможно, за да ги „излекуваме“ от този вреден „недостатък“.

Как да запазим у детето си свежестта на възприятията, способността да чувства и ясно да реагира на света?

Какво не трябва да правим, така че да не превръщаме яркото, мислещо и чувствително дете в изперкал, скучен, нежелаещ да твори възрастен?

Умеем ли да общуваме с децата си? Контролираме ги прекалено много или им създаваме самотен, еднообразен и монотонен живот?

Как да не загубим детската парадоксалност и гениалност?

Каква роля играе чувството за хумор? Това е силно качество, което донася радост в живота, духовно и физическо здраве на човека.

Колко много въпроси, а децата ни растат. Дали ще успеем да запазим гения в тях или ще ги“нормализираме“ според общия критерий?

Това решава всеки родител, но не е без значение, защото от това зависи бъдещото поколение, а след него и следващите.