Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.

Връщаше се от Ню Йорк, където беше преподавал в тамошния университет. Сиви облачета надничаха през илюминаторите, но той не им обръщаше внимание. Мислите му бяха върху любимото му занимание, за което отделяше много малко време напоследък.

Изведнъж седалката се разтресе и хората се олюляха наоколо. Едва сега забеляза загрижените им лица.

Чу се мъжки глас по уредбата, навярно това беше пилотът. Той съобщи:

– Имаме повреда в единият двигател ……. може да се наложи аварийно кацане.

Мислеше си, че е близо вече до летището, което обуславяше края на пътуването му, но уви …..не.

Жената, която седеше до него много се изплаши. Четиридесет годишна съвсем обикновена на вид, с нищо не привличаща погледа. Смътно си спомни, че по едно време му бе разказвала за работата и съпруга си или нещо от този род, но той само кимаше, а мислеше за съвсем друго.

Когато самолетът силно се наклони, надписът за пристягане на коланите започна да свети настойчиво. Жената в уплахата си го хвана за рамото.

Той също се изплаши. Единствената му мисъл беше, че иска да остане жив след всичко това. Изпадна във паника, когато жената го стисна по-силно за рамото той я изблъска от себе си.

Странно, винаги е смятал, че в критична ситуация инстинктивно ще прояви смелост и ще помага на другите. Но действителността беше много по-различна.

Няколко минути по-късно кацнаха благополучно. Жената не искаше да го погледне. Извърна се настрани и заплака. Не му позволи да ѝ помогне с багажа. Не желаеше да го види.

Лицето му беше мрачно и навъсеното, то явно показваше какво чувстваше в момента.

Как щеше да разкаже на жена си за станалото? Тя и без това го смята за егоист, за човек, който изобщо не му пука за другите.

Колкото и да се напъваше да се представя добре, в критичната ситуация се провали. Трябва да направи нещо, дълбоко в сърцето си той съвсем не се смяташе за егоист.

Взе чантата си и се отправи към към аерогарата. Тълпата го погълна и той забрави за случилото се.

Вие страдате най-много от болезнените преживявания в живота си. Но преминавайки през тях, вие можете да помогнете на други, които преминават през същото.
Никой не може да съчувства повече от този, който вече е преминал през това, което другият преживява.
Кой може да помогне на майка с дете, което им специфично заболяване, ако не този, който отглежда такова дете?
Кой  може по-добре да помогне на някой, който минава през несъстоятелност, отколкото този, който е минал през това преди?
Кой може по-добре да помогне на някой, който изпитва мъката след развода, освен този, който си спомня, колко ужасно се чувствал в неговото положение?
Кой би помогнал по-добре на някой, който е била насилван от този, който е бил насилван?
Не оставайте с болката. Ако я скриете и задържите, това няма да доведе до нищо добро. Но ако сте честни с Бог, себе си и с другите хора, Бог може да използва нещото, което мразя най-много в живота си, от което сте най-разочаровани и което искате никога да не се е случвало в живота ви.
Вие не може да промените това, което ви се е случило. Но можете да го използвате за нечия полза. Когато сте готови да споделите съкрушаването си, това може да помогне на други хора.
Споделяйки своя опит от това, което сте преживяли, ще помогнете на хората да получат Божията утеха.

Ако искате да промените света към по-добро, започнете със себе си. Само, когато започнете да се харесвате, светът ще се отвори за вас и вие ще бъдете в състояние да черпите от него положителни емоции.
Любовта към себе си води до напълно различно отношение към други. В този момент, когато приближите огледалото и това, което виждате ви допада, ще доведе до радикални промени в живота ви.
Тогава пет основните промени ще се случи в живота ви:
Вие много по-различно ще започнете да се чувствате на улицата, ще имате някаква самоувереност.
По различен начин ще се отнасяте към хората около вас. Вие ще цените времето си и няма да го губите за хора, с които не ви е интересно.
Вие ще бъдете в състояние да оценявате правилно работата си и ще извършват всякаква работа по-качествено.
Ще привлечете в живота си положително настроени хора, които няма да ви дърпат надолу.
Вие ще дарявате усмивка на другите и светът ще стане малко по-добър и любезен.
Бъдете радостни, колкото е възможно повече, често се усмихвайте и дарявайте хората само с положителни емоции.
Развивайки се човешката личност е склонна да открие нови хоризонти и да ги завладее. В това развитие трябва да има много любов. Първо започнете да обичате това, с което се занимавате и вие ще можете да насочите енергията си в творческа посока.
Най-накрая спрете да критикувате другите хора, не търсете недостатъците им, отбелязвайте плюсовете им и като резултат ще започнете да цените и уважавате себе си.
Не е ли това, което искате в момента? Може би е време да погледнете на света през призмата на любовта?

Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.