Ако понякога малко се нараните, опитайте да погледнете на повредената част с обърнат бинокъл. Ще забележите, че болката ще намалее.
Учени от Оксфордския университет провели експеримент, който доказа, че ако се вгледате в контузената ръка от далечния край на бинокъла, той визуално намалява размера на ръката, както болката и подуването.
Какъв е изводът?
Дори нашите чувства и усещания за болка,огорчение, беда, напаст, гибел, ….. зависят от начина, по който гледаме на тях и  как ги възприемаме.

Телефонът изъня. Николина се надигна от стола и затътри краката си към коридора. Вдигна слушалката и задъхано каза:

– Да!

Отсреща звънтеше веселия смях на дъщеря ѝ.

– Здравей, мамо, как си?

– Добре! Нещо си много весела?!

– Тъкмо приказваме с приятелката си за тебе.

– И какво толкова ме коментирате?

– Навярно си чула изказването: „Да не строят къщи и да не ходят по ресторантите, тогава ще имат,,,,,,“

– Някои хора, не осъзнават на какво дередже е народа и как едва смогва да свърже двата края, – въздъхна Николина.

– Та разправям на Диди как си ходила на ресторант. А тя ме погледна озадачено и попита:“ И тя ли? Е щом могат да си го позволят!“ Но, когато ѝ казах, че тази година си ходила само два пъти на ресторант, единият за кръщене, а другия за помен, прихнахме да се смеем и не можем да спрем.

Николина неволно се засмя на слушалката, изглежда смехът на двете момичета я бе заразил и нея. Гледаще през прозореца свъсеното небе и дърветата с престарелите си вече окъсани премени и чуваше гласа на дъщеря си:

– Та аз това казвам на мама, да спре да ходи по тия ресторанти….

И нова вълна смях заля телефоната слушалка. Такъв е животът, като не можем нищо да направим, поне можем да се посмеем , макар и до сълзи….

Първите заселници в Северна Америка се установили в Плимут през 1620 г. Те нищо не са знаели за изобилието и просперитета, на които много хора днес се облягат.
През първата зима те изкопали седем пъти повече гробове, отколкото построили нови домове.
Зърното, което донесли със себе си от Англия, не поникнало на американска земя. А овцете, които трябвало да дадат мляко и вълна, дали само 35 гладни гърла и никаква храна.
Хората започнали да ходят на лов за риба, диви птици и сърни. Те имали съвсем малко храна, която донесли от Англия и немного индианска царевица.
Въпреки това, животът им бил изпълен с непрестанни благодарности. Един ден Уилям Брюстер след оскъдната вечеря на миди и вода благодарил на Бога „за щедрите дарове на морето и на съкровищата скри в пясъка“.
Според сегашните представи, те живеели много бедно, но били препълнени с чувство на благодарност.
Помоли Бог да ти отвори очите, за да видиш всички благодеяния, които ти е оказал и да обнови в теб желанието да благодариш за всичко това, не само днес, но и занапред.

Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Не е нужно да правите нещо лошо, за да ви нападне дявола. Това е, което той постоянно прави. Библията го нарича „клеветникът на нашите братя и сестри“. А той не иска нищо повече от това, освен да атакуват тези, които обичат Исус.
Но често нашият собствен нечист живот отваря вратата на нашите сърца за неговите атаки. Той знае, че ако успее да вмъкне само крака си във вратата чрез някаква примамка, ние сме загубени. Ще ни пробутва всички видове изкушения от порнографски филми, книги и песни с непочтенно съдържание – всичко, за да ни направи неефективни в Божието дело на земята.
Ето защо нагръдник на правдата, както казва Павел, е толкова важно нещо.
Aко римски войник отива на бой винаги ще поставя нагръдника, за да защити сърцето си.
И ние трябва да го правим. Павел ни казва, че правдата, или чистотата на мотивите ни, е нашата броня. Когато ние се молим на Бог да ни даде чисто сърце и чисти подбуди, ние поставяме този нагръдник на правдата.
Сатана се страхува от човек с чисто сърце. Такъв човек не е идеален, но е лицето, което иска да направи правилното нещо и да държи правилните мотиви. Хората, които държат чисти сърцата и мислите си, не трябва да се страхуват от дявола, защото той се страхува от тях.
Чистота не означава съвършенство. Бог очаква чистота на мотиви, а не съвършенство в действията. Това означава, че когато правите нещо, вие искате да го направите правилно. Не можете да имате Божието благословение за семейството си, бизнеса си, или всяка друга област от живота си, освен ако не сте чисти по сърце.
Ако отворите сърцето си към алчност, вие ще следвате пътя към унищожение. Тогава сатана може да ви накара да искате повече и ще ви убеди да не плащате данъците си. Той ще ви накара да направите сенчестия бизнес или нечестна сделка. Оставете вратата към сърцето си открехната чрез гордост и ще получите аплодисментите и похвалите на другите, но не и одобрението на Бога.
Без чисто сърце, сме слаб противник за сатана. Ние трябва да бъдем силни, за да се изправим срещу атаките на дявола, а за това е необходимо да се предпазим с Божията броня на правдата.