За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало във всичко, което е написано в тях. За това търсел чудеса в живота си, но не можел да намери такива, които били подобни на тези в любимите му приказки.
Чувствайки разочарование в своите търсения, попитал майка си:
– Мамо, глупаво ли е да вярвам, че съществуват чудеса? Или в живота изобщо не съществуват такива?
– Мили мой, – с много любов казала майката, – ако ти се стараеш и станеш добър човек, всички приказки ще се сбъднат в твоя живот. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

Веднъж се срещнали двама приятели. Единият от тях бил върл противник на тютюнепушенето. Той попитал другият:
– Спря ли вече да пушиш?
– Не, но мисля да направя това утре.
– Представи си, че времето за закуска, обед, вечеря и сън ги оставиш за утре. Би ли се съгласил на такова нещо?
– Хм, прав си ….. Добре, ще оставя пушенето още днес.

Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Живял някога богат колекционер на древни статуи. При него те били в изобилие. Стояли по пътеките му в красивия му парк.
Веднъж при него бил изпратен студент с препоръка от тамошното историческо дружество, да се запознае с удивителната колекция.
Икономът на колекционера трябвало да съобщи на господаря си за пристигането на госта. След това го повел през парка към дома.
Обхванат от любопитство, студентът се спирал пред всяка статуя и възторжено възкликвал.
Най-накрая икономът не издържал и казал:
– Господине, вие при кого дойдохте, при статуите ли или при господаря?
„Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света;“