През 40-те години, когато в САЩ джаза нахлул в домовете на американците, на музикалния Олимп изгряла нова звезда. Една малка звездичка, но не защото е малка, а тъй като това бил малчуган само на 3 години. Става въпрос за Франк Робинсън, който получи сценичното име Sugar Chile.
Той е роден през 1938 г. в Детройт, в обикновено негърско семейство. Неговата история започва, когато бил още малък. Били на гости при леля си. Изведнъж той отишъл към пианото и започнал да свири. Детето не подрънквало, а извличало от клавишите популярната по онова време песен «Tuxedo Junction“. Една година по-късно то можело да свири мелодии по слух, чути по радиото.
Тогава кариерата на малкия пианист процъфтяла. Той спечелил няколко музикални конкурса, гастролирал с известни джазови оркестри, свирил в Белия дом пред Хари Труман, записал собствена плоча, даже се снимал в романтичната комедия «No Leave No Love».

Ще можете ли да изсвирите ноктюрно на флейтата от водосточни тръби? Има дом в Дрезден, на който е по силите тази задача.
Тази невероятна къща с фасада в синьо е известна като Kunsthofpassage Funnel Wall. Нейни автори са  немските художници  Christoph Rosner, Annette Paul и Andre Tempe, които са били вдъхновени от необичайно поставените водосточни тръби в  Санкт-Петербург.
Дрезден винаги е бил известен като един от най-красивите градове с многобройните музеи, които привличат вниманието на туристи в Европа. Но появата на удивителното здание с „флейта от водосточни тръби“ добавя още една туристическа атракция в повече.
Хидросцеплението на тръбите, оформено под формата на духови музикални инструменти е интересно и привлича вниманието. Обзалагам се, че Kunsthofpassage Funnel Wall  е в полза на местните жители, дори тези тръби да са декоративни. Но, тъй като те изпълняват полезна функция, за която са предназначени, то германските художници многократно заслужават похвала.
Kunsthofpassage Funnel Wall не е разположен в историческата част на Дрезден, а в района  New Town. Така той не се е превърнал в място на поклонение за многобройните туристи, които предпочитат да  търсят мрачните древни храмове, дворци и паметници.
Постепенно младежите, особено пътешестващите студенти, които са открили това място често идват в града, когато прогнозата за времето обещава мрачно и облачно време. В противен случай няма да могат да чуят, как свири флейтата от водосточни тръби, прекрасният дъждовен музикант…

През 2001г английският певец и музикант Батт издава албум с кавър версии на класически произведения. Между тях имало  «A One Minute Silence»“, което представлявало една минута тишина.
Скоро след това собствениците на авторските права на произведенията на Джон Кейдж, известен със своята пиеса „4’33“ „, която съдържала тишина, са заявили намерението си да дадат под съд Батт, който копирал тишината.
Композиторът заявил, че неговата тишина няма нищо общо с тази на Кейдж. Въпреки всичко му се наложило да води преговори и за да не се стигне до съд се наложило да плати шестцифрена сума за компенсация.

На пръв поглед може да изглежда, че разлагащият се боклук в Парагвай е на значително разстояние от големите концертни зали на Европа, където мъжете във фракове слушат класическа музика, но една група от млади музиканти не са останали безразлични към проблемите на околната среда. В края на краищата, ако музика идва от сърцето няма значение от това, от какво се правят инструментите дали от махагон или от обичайния боклук.
Програма наречена Sonidos де-ла-Tierra – „Музика на земята“ има за цел да помогне на нуждаещите се деца от по-бедните страни да променят живота си чрез музиката. Чрез инструментите си от боклука, активисти са се опитали да покажат, че имат достъп до всички, без изключение, независимо от размера на портфейла им.
За първи път програмата е организирана през 2002 г. за група оказваща помощ и обмен на музикален опит сред бедните. Оттогава програмата е нараснала и в нея работят около 3000 деца от 72 страни по света. Работещите в Sonidos де ла Tierra изпитват голяма радост от участието си. Те имат възможност не само да споделят опита си, но също така да популяризират културата за повторна употреба.
Програмата в момента има над 100 спонсори от целия свят, което прави „Оркестърът повторна употреба“ световна звезда. В групата се обръща повече внимание, не на концертната дейност, а на специални семинари, в които всеки може да научите как да си направи инструментите от боклука. Тук няма нужда от умения да се заварява, нито дълбоко инженерни познания. Трябва само малко търпение, творчество и „умели ръце“.
Независимо, че доминира просветителската дейност, тази група от музиканти са известни по целия свят и са свирили на над 80 концерта, както у дома така и в чужбина.

Учени от Парижкия университет са публикували шокиращо изявление. Според тях цигулките на великите майстори от „златния кремонски век“ Страдивари, Гуарнери и Амати, не са толкова добри, колкото е прието да се мисли за тях. До този извод са достигнали чрез експеримент, при който са се оценявали качествата на различни цигулки на „сляпо“.

Били извикани дванадесет опитни цигулари. Предложили им да оценят звучението на различни цигулки. Сред тях имало няколко модерни инструменти с високо качество, както и някои от шедьоврите на Страдивари и Гуарнери.

При „двойното  сляпо“ прослушване било характерно, че експериментаторите и експертите не са знаели коя точно цигулка е изпълнявала откъса от дадено музикално произведение, т.е. те не виждали самите цигулки.

В резултат на това най-висока оценка е получила съвременна цигулка, а най-ниската цигулка на Страдивари. Повечето от експертите не можели да определят възрастта на слушаните инструменти.

Според експериментаторите, завишената музикална ценност на знаменитите старинни цигулки се обяснява с неосъзнато преклонение пред историческата и парична стойност на тези инструменти.

Както всички противоречащи на „здравия смисъл“ заявления, този извод бил възприет от научния свят противоречиво. Имало такива, които са аплодирали експериментите, но на тях са се противопоставили редица скептици.

Джозеф Навигари е станал известен през последните години с това, че е открил секрета за направата на цигулките на Страдивари. Той изследвал около сто негови цигулки. Навигари твърди, че качеството им варира от ненадминати до много лоши, но това зависи и от качеството на реставрация на цигулките. Той предполага, че сравнението между съвременните и старинните цигулки не е станало с най-добрите цигулки на тези майстори.

Легендарната репутация на майсторите Страдивари и Гуарнери е валидна само за двадесет процента от цигулките направени от тях. Следователно изводите подлежат на съмнение.