В хладното януарско утро на една от станциите на метрото във Вашинктон застанал мъж и свирил на цигулка в продължение на 45 минути. Той изсвирил 6 произведения. През това време, а това бил пиков часа, край него минали хиляди хора повечето, от които отивали на работа.
За 45 минути само 6 човека се спрели по-дълго и слушали музиката, 20 не са се спрели но оставили пари. Музикантът събрал 32 долара.
Никой от минаващите не  знаел, че цигуларя бил Джошуа Бел – един от най-добрите музиканти в света. Свирел едни от най-сложните произведения написани някога, а инструмента, на който свирел била цигулка Страдивариус, която струвала 3,5 милиона долара.
Два дни преди изпълнението му в метрото, на негов концерт в Бостън, където билетът средно струвал 100 долара било пълно.
Свиренето на Бел в метрото е част от социален експеримент за възприятията, вкусовете и приоритетите на хората. Целта на този експеримент било да се разбере: Дали в делнична среда, в неподходящ момент усещаме красотата? Ще се спрем ли да я оценим? Ще разпознаем ли таланта в необичайна обстановка?
Един от изводите в този експеримент е може би следният: Ако ние не можем да намерим време за да се спрем за малко и да послушаме най-добрите написани музикални произведения, в изпълнение на един от най-добрите музиканти на планетата, ако темпа на живота е станал толкова бърз, че сме станали слепи и глухи за такива неща, тогава за какво ни е животът? Защо ни е нужно непрекъснатото да преследваме чужди натрапчиви ценности? И какво губим в това безумно преследване?
Отговора е само един: Ние губим самият живот…

Откъде е всичко това у човека — музика, песни, молитви, каква нужда е имал и има от тях? Може би подсъзнателното чувство за обреченост в кръговрата на живота. В него всичко идва и всичко си отива, отново идва и отново си отива. Това го кара да ги създаде с надеждата, че чрез тях ще остави следа, ще увековечи себе си.
Живот и смърт, любов и състрадание, вдъхновение…. всичко това ще намери израз в музиката. В нея човекът е постигнал най-висша степен на свобода. Нещо за което се е борил през цялата си история, още от първите проблясъци на своето съзнание. Но това е успял да постигне само в музиката.
И само музиката, преодолявайки догмите на всички времена, е вечно устремена към бъдещето…
Ето защо на нея е съдено да каже онова, което човекът не е могъл да изкаже…

Според учените, музика засяга нашите мозъци много по-дълбоко, отколкото всеки друг човешки опит.
Музиката помага на недоносените бебета.
Децата, които са родени прекалено рано, трябва дълго да престояват в болницата, за да наваксат в тегло и да укрепнат. За да се ускори този процес, много болници са прибягвали към музиката. Екип от канадски учени е установил, че музика при преждевременно родени бебета намалява чувствителността им към болката и подобряване хранителните им навици, което от своя страна помага бебета да наддават на тегло.
Музиката съживява изсъхналите растения.
През 1973 г., изследователите провели проучване, за да разберат как музиката влияе на растенията. На едни пуснали рок музика, а на други спокойни мелодии. В края на изследването, растенията, на които била пусната лека и спокойна музика били еднакви по размер, зелени и цъфтящи, даже били наклонени в посока на музиката. Растенията, на които пуснали рок музика станали високи, но били увесили цветовете си, листата им загубили яркия си цвят и като че ли се отдръпвали далеч от източника на музиката.
Музиката помага при възстановяване от мозъчна травма.
Много хора, които са преживели травми на мозъка могат да бъдат изправени пред дълговременни трудности, свързани с говора и движението. За лечение, някои хора използват музиката, за да се стимулират тези области на мозъка, които са отговорни за тези две функции. Когато хора с неврологични заболявания, причинени от инсулт или болестта на Паркинсон, чуят музикален ритъм, това им помага да възстановят равновесието си и чувство за баланс. Въздействие на ритъма в музиката е ключ към мозъка.
Музиката предотвратява загубата на слух.
Разбира се, музиката не може да ви излекува, ако вече сте загубили слуха си, но тя може да предотврати загубата му. На едно проучване присъствали 163 възрастни, 74 от които били музиканти. Участниците били помолени да се подложи на серия от тестове за прослушване. Музиканти възприемат звуците по-добре от не музикантите и тази разлика се увеличава с възрастта. Един 70-годишният музикант чува по-добре реч в шумна среда, отколкото 50-годишният не музикант.
Музиката лекува разбити сърце.
Тук става дума не за отхвърлени чувства, а за сърдечен удар. Факт е, че музиката помага на пациентите, които се възстановяват от сърдечен удар или операция на сърцето. Тя намалява кръвното налягане, забавя сърдечната честота и намалява безпокойството. Слушането на мелодии, които предизвикват положителни емоции, подобрява циркулацията на кръвта и разширяването на кръвоносните съдове. Те спомага за подобряване на цялостната сърдечно-съдовата система.
Музиката спомага за повишаване на спортните постижения.
През 2005 г. британски учени са установили, че слушането на музика по време на упражнения могат да подобрят спортните постижения с 20%. Този ефект може да бъде сравнена с употребата на допинг, с тази разлика, че музиката не  се проявява при тестване за употреба на забранените вещества. Най-добри резултати са получени, когато е пускана по-бърза и ритмична музика по време на интензивни тренировки и бавна при почивка.
Музиката ни прави по-отзивчиви.
През 2008 г. британски изследователи, решили да разберат как думите на песните влияят върху нагласите и поведението на подрастващите. На група тинейджъри пуснали песни с положително социално съдържание, а на друга група песни с неутрална идея. След това изследовател изпуснал „случайно“ молив. Тези, които слушали песни с позитивно съдържание, не само бързали да предложат помощта си, но пет пъти по-често вдигали молива, отколкото в другата група.
Музиката подобрява паметта.
При деца, които се занимават с музика, се подобряват умствените способности. Учени от Хонг Конг се установява, че уроците по музика са подобрили резултатите при тестове, в които трябвало да се запомнят думи от даден списък. Колкото повече човек се занимава с музика в детството, толкова по-добра е неговата вербална памет. Освен това навиците за запомняне се увеличавали пропорционално на това, колко дълго детето се е занимавало с музика.
Музиката намалява болката.
Американски учени от Университета в Юта са показали, че музиката има отвличащ ефект за хора склони към безпокойство от болка. В резултат на музиката, хората са усещали по-малка болка. Музиката активира сетивните пътища, които заглушават усещанията за болка и допринася за умственото и емоционално участие.
Музиката подобрява вкусовите качества.
Възможно е производителите на вина да пишат на етикета, каква музика трябва да се слуша, когато се употребява техния продукт. В едно скорошно проучване, изследователите са открили, че определен тип музика може да подобри вкуса на виното с 60%. В проучването, участниците, които пиели виното, казали, че бялото вино е по-освежаващо, ако на масата звучала весела и ободряваща музика. Вкусът на червеното вино се изменял до 60 %, когато на пиещите била пусната „мощна и тежка музика“.

Практиката потвърждава, че от всички музикотерапии, най-силно въздействие на организма оказва пеенето. Изкуството да пееш, е преди всичко свързано с правилното дишане, което е един от най-важните фактори за здравословен начин на живот.
Отдавна е известно, че пеенето е един от най-добрите дихателни упражнения. Тренира се дихателната мускулатура, диафрагменото дишане,  увеличава се капацитета на белите дробове.
Пеенето е уникална дихателна гимнастика.
Действието на пеенето се е използвало при много народи в борба с разнообразни недъзи. Нашите предци интуитивно разбрали, че в пеенето има голяма лечителна сила, но не могли да обяснят този феномен.
Например , в Древния Египет с помощта на хорово пеене са лекували безсъние. В Древна Гърция Демокрит хвалел пеенето като специфично средство за лекуване на някои видове лудост, а Аристотел и Питагор препоръчвали песни при лечение на душевно болни и обладани.
Славяните са вярвали, че в човека пее неговата душа. За това работата върху звученето, ритъма, дишането, не толкова като техническо изпълнение, осигурява в голяма степен успех в работата по корекцията и формирането на личността. Вероятно сте забелязали, че когато човек е болен, гласът му се изменя и звучи глухо и безцветно.
Някои даже не подозират, че в много случаи е полезно да се пее, дори и да липсва слух или глас. Със собственото си пеене ние можем да въздействаме на болния орган и да му възвръщаме здравето чрез получените вибрации.
Методите на вокалотерапията се използват в целия свят за лечение и профилактика, както на физически така и на психични разтройства: неврози, фобии, депресии, бронхиална астма, главоболия и други.
Пеенето е особено полезно за бременни и бъдещите им деца. Прехода от ниски към високи тонове активизира растежа на органите на детето. Слуховите органи на детето получават необходимата им тренировка и стимулират главния мозък. Известният френски акушер организирал в клиниката си хор от бъдещи майки. За тях били разработени не много трудни вокални упражнения. Това доста добре влияело на бъдещите деца. Те се раждали много по-жизнеспособни, спокойни и силни.
Интересно е, че кореното население на Нова Зеландия – маори имат специални „хорови“ песни, които имали обезболяващ ефект върху раждащите жени.
Музикалният слух може да се тренира и усъвършенства. Колкото по-рано се започне толкова по-добре. Практиката потвърждава, че заетите с пеене деца, по-лесно изговарят някои трудно произносими звука, като „р“ и „ш“.

Лев Сергеевич Термен се е родил в Петербург в руско дворянско семейство с немски и френски корени. Първите си опити по електротехника прави в Петербургската първа мъжка гимназия, която завършва със сребърен медал.
Младият Термен постъпва едновременно в консерваторията и физико-математическия и астрономически факултет на университета.
На обучението му попречила Втората световна война. И той успял да завърши само консерваторията като виолончелист със степен „свободен артист“.
През 1916 г. бил мобилизиран в армията и е изпратен за ускорено обучение в училище по инженерство, а след това на електрически инженерни курсове.
След ареста му заради белогвардейски заговор и освобождаването му, той се срещнал с бащата на съветската физика Абрам Йофе, който му предложил работа в лабораторията и той се съгласил.
Термен получил задача, да се направи радио измерване на диелектричната константа на газове при различни температура и налягане. при тестовете се оказало, че прибора издавал звук, височината и силата, на които зависили от позицията на ръката между кондензаторни плочи.
Така, през същата година, е изобретен първия в света електронен музикален инструмент. Първоначално той е наречен етеротон – звук от въздуха. Скоро той бил преименуван в чест на своя създател терменвокс. Интересното на инструмента било това, че музиката се извличала от него без да се докосва от ръце.
Главната част на терменвокса се явяват два високочестотни вибрационни контура, настроени на обща честота. Електрическите колебания на звуковата честота възбуждат генератор на електрони лампи. Сигнала се пропуска през усилвател и се преобразува в звук.
Външно устройството изглежда като антена и дъга. Именно те изпълняват ролята на вибрационна система.
Изпълнителят управлява терменвокса като изменя положението на ръцете си. Движейки ръката си близо до „антената“,  изпълнителя регулира височината на звука. „Жестове“ във въздуха около дъгата могат да повишават или намаляват силата на звука.