Как да постъпя?
Само веднъж мога да премина по този път на земния си живот.
На този път ще оказвам милост, услуги и помощ при все случай, които ми се предоставят от всеки човек.
Да не пренебрегваме и да не се въздържаме от това служене, защото едва ли ще минем отново по този път!
Споделяй това, което имаш. Това може да се окаже за някого услуга, която на теб дори и на ум не ти е идвала.
Вашия външен свят е отражение на вътрешния ви свят.
Навярно познавате хора, чийто живот е пълен с хаос и стрес.
И това става с тях не защото те се намират в съвършенно непредвидени ситуации.
Харесва ни да си мислим, че променящите се обстоятелства ни променят и нас самите.
В действителност, този процес работи в обратна посока. Ние трябва да се променим, за да изменят обстоятелствата.
Ние знаем, че живеейки в този свят трябва да се трудим.
Тогава възниква въпрос:
„Нима в края на този труд няма Божия благодат, а само заплата и пари?“
Има ли смисъл за спасението ми моя труд в този свят?
Само по себе си да се трудиш съвсем не е грешно, дори е необходимо. Бог не покровителства мързеливците и лентяите. Но този труд не трябва да бъде свързан с извършването на грях или оневиняването на греха.
Понякога има хора, които са ангажирани в труд, чрез който съблазняват останалите. Това могат да бъдат филми, телевизия, Интернет,…..
Обикновено се оправдават:
– Какво мога да направя? Това ми е работата.
Човек винаги има избор. Той може да избира да работи усилено, за да бъде угоден на Бога или да постъпи така, че окончателно да няма диалог със Създателя си.
В най-добрия случай човек остава формален вярващ, посещаващ църква, но сърцето му да стои далече от Господа, а в най-лошия човекът губи вярата си.
Ако работим чесно и правдиво, за да помогнем на другите, от самият труд ни става радостно и весело. Нека да работим така.
Екранът на компютъра става по-тънък, а човекът по-дебел.
Днес младежите обичат да се присмиват на приказките на възрастните хора особено, когато казват:
– В нашето време беше по-различно.
И наистина за някакви си 20-30 години, светът се е преобразил до неузнаваемост.
Размерите компютри са намалели в пъти, докакто размерът на потребителите обратно, нарастнал е очевадно в килограми.
Първия мобилен телефон при падане, нищо не им се случаше, но модерните iPhone на баснословни цени стават на парчета при най-малкото невнимание.
Май не всички промени са в полза на човека!
Не трябва да забравяме, че ние имаме друг дух. Нашето свидетелство трябва да бъде твърдо, но мирно, в каквато и форма да се проявява.
Кавгите и разприте не са добро нещо, особено ако са провокирани от християни. Бог ни е заповядал да бъдем миротворци.
Не бива да добавяме грозни петна в историята на нашата църква, като стигаме до неразбирателство и прилагане на неща неприсъщи на вярата ни.
Бог не изисква кръв, нито преследване за вярата. Мечът не доказва истината. Бог покорява с думи.
Ние имаме права, не споря. Имаме и интереси, но ако няма любов, всички тези неща се превръщат в боклук. А борбата за тях в едно непрекъснато сързерадирателно недоразумение.
Ако не спрем позьорството си на обидени и наранени, реалноста ще рекушира болезнено в нас.