Върху Едит Пиаф са се струпали много изпитания. Оцеляла е от четири автомобилни катастрофи, преминала е през седем операции, изпадала е три пъти в чернодробна кома, имала е пристъпи на делириум тременс и лудост. Правила е опит за самоубийство, преживяла е две световни войни. Починала е преди да навърши педесет, но е взела умовете на милиони мъже и е накарала цяла Франция да се поклони пред таланта ѝ.
Преди смъртта си Едит Пиаф помолила Тео:
– Закълни ми се, че няма да летиш на самолет.
Трагедията случила се с Марсел Керданя не и давал мира. Страхувала се, че подобно нещо може да се случи и със Сарапо.
Тео изпълнил обещанието си, но животът му приключил рано.
Той загинал при автомобилна катастрофа, седем години след смъртта на жена си.
Него го погребали в гробницата, където била погребана Едит Пиаф, в гробището Пер Лашез в Париж.

Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.

В малък оазис в пустинята растяло малко красиво палмово дръвче.

Веднъж край него се завъртял един лош човек. Гледайки, колко крехка и нежна е палмата, пожелал да я унищожи. Взел един голям камък и го заклещил в корените на дървото.

Младата палма правела много опити да се освободи от него, но не успявала.

За да може да живее с този товар, палмата започнала да пуска много дълбоки корени в земята. Благодарение на това, тя станала най-голямото и най-силното дърво в оазиса.

След години от там минал пак същия човек и пожелал да види какво е станало с малката палма, която искал да унищожи.

Когато застанал пред нея, не могъл да я познае. А тя му казала:

– Трябва да ви благодаря, тъй като камъкът, който поставихте между корените ми, ме направи по-силна.

Веднъж една малка мъжка птичка попаднала в плен на лотосов цвят, от който пиела нектар. Тя толкова била опиянена от аромата му, че не усетила, кога дошла вечерта и цветът затворил листенцата си.

Малкият пленик успял да се освободи от ароматните прегръдки на лотоса едва призори. И полетял към гнездото си. Крилете на малката птичка били пропити с великолепния аромат на лотоса.

Там я посрещнала разярената ѝ половинка. Докато мъжкият бил на сигурно място в прегрътките на цветето, в гората избухнал пожар, който погълнал гнездото на двойката заедно с малките.

Сломена от скръб женската обвинявала любимия си, че се е наслаждавал в прегръдките на друга….

Това е не само легенда, а и нещо повече ….. Навярно се досещате какво имам в предвид? Завлечени от изкушенията, желанията, ….., дали след това няма да загубим нещо много по-ценно и скъпо в живота си?

„Покажи ми“ е един от прякорите на Мисури в САЩ. Той е свързан със следното предание.

По време на миньорската стачка в Колорадо, собствениците на мини вкарали работна ръка от Мисури.

Наетите миньори не познавали техниките на съседния щат и началниците на смените често казвали:

– Този човек е от Мисури, трябва да му покажеш.

Така един щат в Америка получил своето прозвище.