Учените са установили, че в луковите люспи се съдържат множество биологично активни вещества, които имат противоракови свойства и укрепва сърдечно-съдовата система.
Смята се, че тази част от лука е без  практическа стойност. Само в рамките на Европейския съюз домакините и хранително-вкусовата промишленост изхвърлят 500 тона от нея годишно.
Испански и британски биолози са установили, че луковите люспи съдържа редица вещества, които могат да бъдат използвани като хранителни добавки или за направа на лекарства.
Според учените редовната консумация на кафявите люспи на лука намалява риска от стомашно-чревен тракт и укрепва сърдечно-съдовата система.
Освен това в кафявите люспи се съдържат фенолни съединения със силни антиканцерогенни свойства. В самата луковица е открито вещество, което стимулира растежа на чревната флора и органични серни съединения, които предотвратяват  образуването на холестеролни плаки в кръвоносните съдове.

Лавандулата е била използвана в древен Египет за балсамиране и козметика. Гърците са научили много от египтяните в козметиката. Древните римляни са признали лечебните и антисептични свойства на лавандулата, използвани в борбата с насекоми и пране на дрехи.
Лавандулата почти никога не са използвали в Тъмните векове, но монаси и монахини са запазили древни ръкописи с полезните свойства на растенията.
Лавандулата се възражда при Тюдорите в Англия. Когато Хенри VIII разпуснал манастирите, лавандулата се преместила в градините. Дамите я използвали за различни неща: слагали я сред бельото, пълнели възглавници с нея, с нея освежавали въздуха, смесвайки я с пчелен восък я използвали за полиране на мебели.
Традиционно лавандула се засаждала, където съхнело прането, за да могат дрехите да абсорбират аромата й. С нея прогонвали и насекоми.
Кралица Елизабет обичала много това растение и го използвала за приготвяне на чай, с който лекувала честите си мигрени, разбира се прилагала го и за парфюм. Тя поощрявала засаждането на лавандулови полета.
Мари Хенриет, съпругата на крал Чарлз I, използвала лавандулата като ароматен сапун за пране и къпане.
Приложението на това растение е много голямо. използвано е за премахване на въшки, като парфюм, с него полирали мебелите си и го използвали за лекарство при всички болести в домашната медицина.
Малки чантички били натъпквани с лавандула и давани на млади жени, за да привличат мъжете.
Нейната прекомерна употреба е допринесла за изчезване на популярността й в началото на 20 век.
Днес лавандулата се използва за сънотворно средство, миризмата й има успокояващ ефект и помага на човек да заспи.

Сред екзотичните плодове, мангото е едно от най-полезните. Количеството на витамин С в тези плодове е 75 мг на 100г, много повече отколкото в цитрусовите.
Освен витамин С в мангото се съдържат много от групата на витамин В и витамин Е, който притежава имуностабилизиращи и противорадиационни свойства. В мангото се съдържа и глюкоза, а това дава допълнителна енергия на организма.
Много експерти смятат, че пресен сок от манго е добро средство за предотвратяване на атеросклероза, тъй като той укрепва стените на кръвоносните съдове. По съдържание на бета-каротин мангото превъзхожда морковите. Редовната консумация на тези плодове помага за запазване на зрението.
Тъй като в мангото има много естествени плодови киселини и влакна, то може да се използва като слабително.
Един плод от манго удовлетворява ежедневните нужди от калий.
Жените особено ценят този плод, защото подържа кожата в добро състояние за дълго време. Мангото често са включени в състава на кремове за масаж поради това, че  възстановява способността на кожата да задържа влага.
Маската от пюре на пресни плодове, съживява и тонизира кожата. Това е най-бързият начин да освежите лицето и шията си. В плодовете  има уникални ензими, които стимулират образуването на  колагенови и еластични влакна, които отговарят  за еластичността на кожата.
Компресите от манго помагат при по-леки форми на дерматит. Ако се сложи плодова каша на рана тя по-бързо заздравява.
В мангото се съдържа уникално противовирусно вещество. При поява на херпес е достатъчно към устните да се придържа, за около 20 минути, малко парче от плода.
Експерти твърдят, че пресен мангов сок е отлично средство за подобряване на потентността.
Необходимо е да се консумира манго.

Бахар-всеки е запознат с тази чудесна подправка. Тя се използва при консервиране и мариноване на риба, гъби, плодове и зеленчуци.

Бахар се слага в супи с агнешко, свинско и птиче месо, също и с гъби, плодове и зеленчуци. Тази подправка подобрява аромата на говеждото, телешкото, агнешкото и пилешко месо.

Бахара е от семейството на миртовите дървета. Това е вечно зелено дърво високо 20 метра  с гладък ствол. На дървото се появяват розови пъпки в края и началото на дъждовния сезон. Те постепенно придобиват лилав цвят. Събраните цветове се изсушават. Това са плодовете на бахара.

В малки дози бахара може да предаде пикантен вкус на напитки, като кафе, какао, греяно вино, пунш. При приготвяне на захарни изделия също се добява по-малко от нея.

Никога не слагайте бахар на ястия, за които е необходима по-дълга топлина обработка. например като пилаф, защото яденето ще придобие горчив вкус, а съответния аромат ще изчезне.

Антибактриалните свойства на бахара го правят добра подправка за направа на домашни месни продукти, като колбаси, сланина и други.

Тази подправка има и лечебни свойства. Полезна е при атеросклероза, нарушенения на паметта, която се наблюдава при увеличаване на възрастта, прединсултни и слединсултни състояния.

В древната китайска медицина бахарът се използва за премахване на стомашно-чревни болки, стимулира апетита. Използва се при отстраняване на лош дъх. Лекува херния и бронхити.

В индийската медицина пъпките на бахара се използват за подобряване на потентността и за повдигане на настроението. Лекува простуда, кашлица, зъбобол, хълцане, повръщане, хипотония и импотентност.

Използвайте подправката правилно и се хранете вкусно и здравословно.

Вистерията е като лиана, която обича да се обвива около някаква опора. Това може да бъде дърво, беседка или стена на здание.
Когато цъфти се появяват големи висящи гроздове, които издават сладък и неповторим аромат. С него привлича насекомите и най-вече пчелите.
Цветовете й са  с виолетово-син цвят. Намират се бели, лилави и розови.