– Здравейте, деца. Темата на днешния урок е „Подкупът“. Кой може да ми каже какво е подкуп?
– Подкупът е паричен еквивалент благодарение, на който на търга избраха именно нашата фирма.
– А какво представлява търга?
– Търгът е шампионат в отделните отрасли по даване на рушвети.
– Браво, юнак! Сядай, шест. Четири за теб и два знаеш къде.
Учителят отвори тетрадката си и каза:
– Нека да запишем условието на задачата. Петър имал 5 ябълки по документи. В действителност имал 3, а по договор 7. Въпрос: Колко ще бъдат ябълките за този, който проверява икономическата дейност на Петър? И следващ въпрос: Влияят ли родствените връзки на корупцията? Дончо отговори.
– Не съм го научил.
– Седни, петица.
– Благодаря ти, татко.
– Кой ще ми посочи пример за корупция в историята? Никой ли не знае? Погледнете „Мъртви души“ от Гогол. Колко книги са отбелязани, че са написани от тази трилогия по документи? Два. А колко всъщност са написани? Един. Къде е вторият. Писателят го е изгорил. Сега може би разбирате защо стаята с новите комп’три е изгоряла? И защо спортната зала скоро ще изгори?
Учителят направи няколко крачки и се обърна към учениците си:
– А сега и последния въпрос: Посочете ми идеалния клон на развитие.
– Нанотехнологиите.
– Защо?
– Защото се изразходват пари за резултати невидими за човешкото око.
– Браво! Не забравяйте да кажете на родителите си да дадат по 100 лева за ремонт на класната стая.
– Пак ли по 100?
– На мен ще ми дадете по 60. Не бойте се! На родителите си ще кажете, че събирам по 100. А сега довиждане.

Манса Муса владетелят на Африканската империя Мали през 1324 г. отишъл да се поклони в Мека. По това време неговата държава се намирала в разцвета си, за това и пътуването му било внушително.
Муса бил придружен от 60 хиляди човека, а също стада от камили и други животни. Те носели няколко тона злато, което владетелят щедро раздавал на бедните по целия път до Мека. Голяма част от богатството си разменил срещу сувенири.
Съществуват данни, че всеки петък, без значение къде спирала процесията, по заповед на Муса са строили джамия.
Подобна щедрост подкопала икономиката на целия регион на Северна Африка и Близкия изток в продължение на десет години, тъй като голямия приток на злато, силно го обезценило, което довело до рязко покачване на цените на суровините.

Ефективната икономика се различава от неефективната по това, че тя умее да използва най-необикновени източници на енергия. Група учени са разработили технология, която генерира електроенергия от вибрациите на земята, породени от носещия се по релсите влак.
Човек стоящ даже и на десетина метра от влака, знае, че той създава вибрации на земята под краката му. На този ефект са обръщали внимание, когато са искали да обезопасят инфраструктурата от вибрациите, разположена в близост до железопътна линия.
Сега се е появила идеята да се използват тези вибрации за генериране на „зелена“ енергия. Вярно е, че концепцията за T-box  включва инсталирането  върху железопътното платно на малки вятърни турбини, които реагират на зафихрянията на преминаващия влак. Но този път  са изобретили механизъм Stony Brook University, който събира нередовните наравномерни вибрации на железопътните линии в едно направление на движението благодарение, на което може да се генерира електрически ток. Този процес прилича на токоизправителя преобразуващ променливия ток в постоянен.
Благодарение на получената по този начин енергия могат да се захранват неизискващи много железопътни инфраструктури, като прелези, сигнални светлини и др.
С внедряването на тази технология може да се икономисат 10 милиона долара за година. В САЩ тази цифра може да достигне и милиард.

Вместо книжни пари за първи път в Канада са използвали карти за игра.
През 1685 г. администрацията в северната територия на Нова Франция била изправена пред недостиг на монети от Европа, за да изплати заплатите на служителите и работниците.
Тогава интенданта нарязал обикновени карти в различни форми, подписал паричните копюри и ги заверил със своя печат.
След пристигането на кораби от Стария свят всички обменили тези карти за истински монети.
Този метод, за решаване на проблема свързан с липса на пари в брой, се използвал няколко пъти в края на 17 и началото на 18 век.

В България се увеличава притокът на чужди инвестиции. В основната си част това са европейски източници.
Най-ярък пример за това е пускането на втората линия на метрото в София.
476 милиона евро са изразходвани за изграждането му. Повечето от половината пари са били получени от ЕС. Брюксел е дал гаранция за тази сума. Българското правителство получи почти безлихвени заеми.
За разширяването на подобни практики, по-специално, е говорил Ж. Бароз председател на Европейската комисия. Освен за метрото в България инвестират средства големи международни компании.
Така на 29 август е подписан договор с Total, OMV и Pencol за проучване и започване на производството на нефт и газ в българския шелф. Дори ако нишо не се намери България ще получи 40 милиона евро. Но вероятно тази сума ще бъде увеличена многократно.
Преговорите с „Газпром“ поради пропуски от Южния поток, доведе до факта, че руският монополист „доброволно“ се съгласи да намали цената на газа със задна дата от 1 април, което ще донесе на страната още 115 милиона долара.