Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.

Този вид резба е един от най-старите форми на народно творчество, което има собствени традиции и уникален стил. В Китай резбата по слонова кост е позната от древни времена.
На разкопките в развалините на столицата принадлежаща на династията Ин, съществувала преди 3700г., са намерени кинжали и линийки от слонова кост.
В историческите записки за периода на Воюващите държави се разказва историята за един богаташ Менчан, който бил поданик на държавата Чи. Той напуснал страната си, за да пътешества. Когато се върнал донесъл креват направен от слонова кост, струващо хиляди златни кюлчета. И най-малките повреди на това легло коствали много скъпо, на този които ги причинил.
Този вид народното творчество изисквало внимателно боравене. Майсторът трябвало да вземе под внимание не само своя замисъл, но и особения начин на разполагане на вътрешните кръгове в бивните.
По правило, първо се придава груба форма на костта, а след това се обработва с много финни инструменти, за да се предаде завършен вид на произведението.
За по-големи работи, преди това се прави макет от глина. Ако той е одобрен, майсторът пристъпва кум неговото изработване. Още по-амбициозните обекти изискват отделна обработка на части от композицията, след което се съединяват в заключителния етап.
Истинско бижу сред другите шедьоври е „решетъчната топка, вътре в топката“. Нейната история е на повече от стотина години. Първата крачка за направата на това чудо се явява превръщането на късчето кост в идеално кълбо. После са пробиват на известни разстояния отвори с конична форма. Центровете им се събират в центъра на кълбото. След това майсторът отбелязва във всяко отверстие, колко топки може да се изрежат във вътрешноста на кълбото. След това той пристъпва към самото изрязване, като започва с този, който лежи в самото сърце на кълбото.
Майсторът трябва да разчита на собствената си интуиция, многогодишен опит и острието на ножа си, защото направените отвори, не му дават възможност да види действието на ръцете си вътре в кълбото. Ако направи и най-малката грешка, целият му труд отива напразно.
Най-усложнената среда на такова кълбо е изрязана в завод по резба на слонова кост Даси в Гуанчжоу.
Ван Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977г. в кълбо с диаметър 15 см е изрязал 42 мънистени кълбета във вътрешността му. Всяко се намира в подвижно състояние спрямо другите и било украсено с гравирани пейзажи, къщи и кули, облаци и планини. Централното кълбо било с дебелина на лист хартия.
Ван Жунбяо е резбар на слонова кост четвърто поколение. През 1915г. неговият баща е получил международно признание на Международната изложба в Панама. Той бил представил кълбо, в което били изрязани 25 по-малки вътре в него.

Края на XIX век. В културата на Норвегия се открояват две имена: Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор. Тяхното творческо сътрудничество е довело до създаването на сюитата „Пер Гюнт“.
В писмото си от 23 януари 1874г. Ибсен, който тогава е живял в Дрезден, се обърнал с молба Григ да напише музика към драмата „Пер Гюнт“. Ето какво е написал в писмото си великият драматург.
„Уважаеми Едвард Григ!
Обръщам се към Вас по повод на един мой план, който се готвя да изпълня. Съгласни ли сте да напишете към пиесата „Пер Гюнт“ необходимата музика? Не се съмнявам, че можем да разчитаме, тази пиеса да бъде представена  в Копенхаген и Стокхолм. Но аз Ви моля, докато не е огласено за това, да ми дадете по възможност най-скоро отговор.
С уважение Хенрик Ибсен „.
След получаване на писмото, Григ веднага пристъпил към работата. Драмата на Ибсен и неговите герои силно докоснали сърцето на композитора.
В историята се разказва историята на един млад мъж, който напуска родния си дом с надеждата да забогатее и да намери своето щастие. Много години се скитал Пер Гюнт. Посетил много страни видял много неща. Накрая се върнал в родината си остарял, измъчен, не намерил своето щастие. Връщайки се у дома Пер Гюнт осъзнава, че най-скъпото за него е родната земя, майка му и невястата му Солвейг, която го чакала четиридесет години и вярвала в завръщането му.
За прототип на Пер Гюнт послужил самият автор.
Когато Ибсен писал драмата си, се намирал  в дълбока духовна криза. В Норвегия не приемат произведенията му. Той много страдал и заминал зад граница. И там далеч от родната зема идва мисълта да напише за скитанията на младия човек.
Григ започнал бързо да пише музика към пиесата. Интересното е, че музикална тема за главния герой Пер Гюнт няма, явно образа на юношата бил неприятен  за композитора. Но първо написал музика характеризираща точно Солвейг. Девойката, която дълго и предано чакала.
Интересното е, че в пиесата на Ибсен песента на Солвейг  я няма. Ибсен само е написал  забележка „Солвейг пее“.
Мисълта за песента на Солвейг принадлежи на композитора.
А ето и самата песен:
Зимата мина и пролетта ще премине, и пролетта ще премине.
Цветята ще изсъхнат, снегът ще ги затрупа, снегът ще ги затрупа.
И ти ще се върнеш при мен, сърцето ми говори, сърцето ми говори.
Вярна ще ти остана, само за теб ще живея, само за теб ще живея.
Ще се върнеш при мен и ще ме обикнеш, и ще ме обикнеш.
От беди и нещастия ще те укрия, ще те укрия.
Ако никога не се срещнем отново, не се срещнем отново,
въпреки всичко, аз ще те обичам о моли мой, о мили мой.

Джайлс Рейнар около 10 години специализира във водна паркова скулптура. Той създава своите работи с вдъхновение и голям ентусиазъм. Може би на това се дължи извесността и популярността му.
Водата създава илюзия за движение. При статични фигури прибавянето на водни струи е великолепен ход. Така скулптурата изглежда динамична и оживена.
Особено добре изглеждат работите на скулптура на тъмно. Красотата на нощните лампички, превръщат конструкцията от метал в произведение на изкуството и творчески подчертават детайлите.
Стичащата се по скулпторите осветена вода, създава неочаквана илюзия на формите, придава вълшебство на дърветата и магия на сферата.
Скулптора Джайлс Рейнар е роден в Великобритания. В този жанр работи от доста отдавна. Създал е съвместни проекти с баща си. Сега има две студия в Глостършир и Девън.
Предпочита да работи с бронз, мед, неръждаема стомана и камък.

Личността на великия британски драматург Уилям Шекспир предизвиква голям интерес у изследователите. Какво ли не е преписвано на писателя, от хомосексуализма до скандален живот със съпругата му Анна.
Според скоро публикувани материали от изследванията на южноафрикански експерти, автора на „Хамлет“ се е увличал по марихуана и кокаин.
Южноафриканският антрополог Франсис Текери е намерил следи от канабис и кокаин върху различни приспособления за пушене намерени в старата градина в дома на Шекспир.
Представители на Института по еволюцията на човека в Йоханесбург вече са изпрати официално искане от страна на Църквата в Англия, за ексхумация на легендарния бард от Стратфорд на Ейвън, който е бил погребан в катедралата.
Изследователите планират да изучават останките и по този начин да се определи причината за смъртта на поета и да разберат дали Шекспир наистина е използвал наркотици.
Изявлението на Текери е разгневило и предизвикало недоверие сред почитателите на Шекспир по целия свят.
На надгробния паметник на Шекспир пише: „Приятелю, в името на Исус, не изкарвай праха погребан тук. Да бъде благословен този, който не докосне този гроб и да бъде проклет всеки, който обезпокои костите ми.“
Съвременните технологии могат да позволят на учените да изследват скелета на поета без да се докосват до него.