Чудесен пример за това как могат да се комбинират две несвързани хобита в едно увлечение, ни дава  Jason de Caires Taylor.  Той е скулптор и гмуркач, който е решил да показва своите работи не в задушните галерии, а в прохладните води на Атлантически океан.
Освен самореализацията на автора, подводните статуи имат и друга цел. След потапянето във водата, изкуството на Jason de Caires Taylor. започва буквално свой живот, отразявайки сложните екологически процеси на морската среда. Всяко едно от тях се покрива с водни растения в различна окраска, зависеща от чистотата на морското дъно.
Творенията му носят в себе си скрито послание, което се заключава в това, че трябва да разбираме и защитаваме подводния свят.

Напоследък имам чувството, че между страните е започнало някакво тайнствено съревнование, за направа на най-голямата и креативна скулптура в света.
Скоро в Чикаго бе издигнат осем метров паметник на Мерлин Монро, след това в Оребро бе създаден голям  жълт заек. А сега и Германия със своята къпеща се блондинка в Хамбург.
Статуята е направена от стереопор и стомана. Инициативата за поставянето й  е на Оливър Фост, занимаващ се предимно с реклама. С тази скулптура той е искал да подчертае, че Хамбург е град на водата, в който живеят творчески личности.
Средствата за реализиране на този проект са дадени от частни лица.
Първоначално властите са смятали да оставят скулптурата само 10 дни, но започнали да получават писма, в които хората искали, тя да остане за по-дълъг период от време.
Местните жители често идват близо до статуята с лодки.

Прадо е представил шедьоври от колекцията си в Доминиканската република. Експозицията е под открито небе в парка  Independencia в Санто Доминго.
В изложбата са включени 129 фоторепродукции от най-прочутите картини в естествена големина. Между тях са „3 Май 1808 в Мадрид“ от Франциско Гоя и „Лас Meninas“ от Веласкес Диего. Всички работи са снабдени с допълнителна информация и коментари, което позволява на зрителите да оценят значението на всяко произведение.
Прадо е третият по големина музей в света, който представя експонатите си на улиците на града.
По-рано през столицата на Доминиканската република по този начин са демонстрирани творби от колекциите на Лувъра и музея на Ватикана.

Известният австрийски художник и портретист от 20 век  Joseph Aigner няколко пъти е опитвал да се самоубие.
На 18 години се опитал да се обеси, но това било спряно от незнайно появилия се монах-капуцин. На 22 години отново опитал, но бил спасен от същия тайнствен монах.
Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт за политическа дейност. Намесата на монаха смекчило присъдата
На 68 годишна възраст успял да се самоубие с пистолет. Опелото му водел монаха, чието име никой тогава не знаел. Каква е  била причината, поради която този човек толкова внимателно е пазил художника, никой не знае  и до днес .
Историята не свършва до тук. Когато художникът по някаква случайност се срещнал с монаха, той нарисувал портрета му. Картината нарекъл Хамно. По- късно се изяснило, че с това име наричали тайнствения капуцин.

За китайците няма маловажни неща. За решаването не всеки проблем, колкото и малък да е, те организират национална кампания, за откриването на най-ефективното решение.
Благодарение на тази национална черта, на една от улиците на Шанхай се е появила нова скулптура, прекършено дърво. То е направено от употребявани пръчици за храна.
Китай е една от най-населените страни в света. И заедно с другите проблеми свързани със преселеността, съществува и една много необичайна за нашето мислене, а именно: „Какво да правят с използваните вече пръчици за храна?“
В Китай около стотина дървета се отсичат всеки ден. Това е много за страната и е решено това изсичане да намалее.
За това на една от улиците на Шанхай било поставено петметрово дърво направено от 30 хиляди използвани пръчици за храна. Преди това те предварително били очистени от храната и соевият сос. По замисъла на авторите дървото е прекършено и лежи на тротоара.
По такъв начин организираната кампания за опазване на околната среда, ясно показва колко безотговорно се използват природните ресурси. Целата й е, китайците да приемат да използват пръчици за многократна употреба.
Дори в такава огромна страна природните богатства не са безкрайни. Хубавото е, че хората в нея осъзнават това.