За създаването на картината „Иван Грозни и неговия син“ Иля Репин е бил вдъхновен от няколко събития.
Първото събитие е убийството на цар Александър II от бомба.
Второто е посещението, в същата година, на концерт на Римски Корсаков, където художникът бил впечатлен от сюитата „Антар“, която го вдъхновила да предаде това настроение на платно.
Финалния стимул за Репин станало посещението на корида в Испания, след което той написал в дневника си: „Нещастие, истинска смърт, убийства и кръв пораждат сила …  И аз заразен вероятно от тази кървавост, при пристигането си у дома, веднага се захванах да рисувам кървавата сцена“.

Авторите на рисунки в пещерите, по-добре са познавали анатомията на четириногите, отколкото повечето съвременни художници и са направили по-малко грешки при изобразяване на ходещи мамути и други бозайници.
Известният американски фотограф Едуард Мейбридж е издал многотомен труд за движението на животните, където са систематизирани даните, получени при изучаване на фотографии на ходещи или бягащи четвероноги. Тази работа е станала отправна точка за много учебни пособия по художествено изкуство и биомеханика.
Група учени от университета в Будапеща проверили доколко пещерните живописци са разбирали от устройството на животните, които рисували.
За целта те събрали повече снимки на скални рисунки и съвременна живопис и ги анализирали от гледна точка на движението на четириногите бозайници. Древните хора по-добре са рисували животните от съвремените художници.
Учените обясняват, че почти всички бозайници, с изключение на приматите, са разработили специална стратегия за движението при ходене. Обикновено животните отделят или докосват с крака земята при строга последователност. Първо прави крачка левия заден крак, след това левия преден и едва след това десния заден и десния преден. Такава последователност осигурява максимална стабилност на тялото в движение и не дава на четвероногите да паднат.
Оказало се, че древните художници са добре запознати с анатомията и механиката на движение на четириногите, които са нарисували. Според изчисленията на учените, пещерните живописци коректно са нарисували мамути и други животни до 54% от скалните рисунки.
От друга страна „конкурентите“ от Средновековието и Новото време са допуснали около 83,5% грешки в изображенията.
Учените предполагат, че подобна разлика в майсторството на съвремените и пещерните художници може да се обясни с това, че последните са ходили на лов за животни, които са изобразявали.
По всяка вероятност древните живописци дълго са наблюдавали движенията и анатомията на своите бъдещи жертви, знания които те пренесли в своите рисунки. Повечето от съвременни художници не са обременени от тези изисквания, което обяснява и големия брой грешки в работата им..

Животъ ни стана такъв, че много хора над 50-годишна възраст се оказаха без работа. Голяма част от тях са обезкуражени и се страхуват да поемат в нова посока.
При много хора големият успех идва по-късно в живота им.
Анна Мари Робъртсън Моузес е една от най-известните жени в американското изобразително изкуство. Тя не е хващала четка преди да стане на 76 години!
Занимавала се е с бродерия, но когато развила болезнен артрит, вече не можела да държи иглата. Тогава решила да пробва с четката.
Нарисувала първата си картина на 76-годишна възраст.
Живяла още 25 години и нарисувала много картини. Първоначално платната й се продавали за 3 долара, но по-късно започнали да се продават за 10 000 долара.
Никога не е късно да започнеш нещо ново. От къде знаеш, това може да е твоя шанс?

Педро Рейес е художник и сега живее в Мексико. Той е превърнал оръжията, конфискувани от мексиканските наркобарони и прехвърлени като дарения на мексиканското правителство, в музикални инструменти, в проекта „Imagine“. Рейес използва различни оръжия: револвери, пистолети, пушки, картечници и други, на стойност около $ 6,700.
– Трудно е да се обясни тази трансформация, тя е нещо повече от физическо превръщане, – казва художникът. – Важното е да се помни, че това оръжие е отнело живота на много хора. Това е като екзорсизъм, музиката премахва нечистото от тези оръжия и в същото време служи за своеобразен реквием на тези, които са загинали.
Към такъв необичаен стил в изкуството Рейес е бил подтикнат от положението в Мексико, където не стихват уличните боеве между силите на сигурността и наркомафията.

3D-проекция върху градските сгради и дори мебелите вече не ни учудва.
Благодарение на фотографа Клемент Бринд, ние можем да получим представа за това, какво ще се получи, ако този принцип се използва за шоу с дървета. Например с растителността на Камбоджа.