Оказва се, че за нуждите на хората могат да се приспособяват не само изоставени промишлени предприятия, хангари и складове, но и бракувани агрегати.
Пример за такава реконструкция е стиймпънк бар, който е създаден от специалисти на немската компания Restoration Hardware от немски тестер за напрежение, което се е използвал в 20-те години на миналия век.
Корпуса на тестерът е направен от чугун и тежи 265 фута. Авторите на проекта твърдят, че в такъв бар спиртните напитки много добре се съхраняват, даже придобиват особени вкусоеи качества.
Агрегатът не е намерил приложение и е стоял в склада, докато не го видели дизайнерите на Restoration Hardware. Те решили да променят това устройство и да го използват за съхранение на спиртни напитки, преобразувайки го на бар.
Когато е затворен, всеки ще се озадачи от формата му и ще се замисли за предназначението му, но когато се отвори всичко си идва на мястото.
През 1915 г. при директора на един от крайградските театри в Москва се явило младо момиче с необичаен външен вид. То му дало писмо от близък негов приятел, московски предприемач. В него пишело:
„Скъпи Ваня, изпращам ти тази дама, за да се отърва от нея. Моля те, деликатно и намекни, че тя няма какво да прави на сцената. За нея няма никакви перспективи. На мен ми е неудобно да й кажа това по редица причини, така че като човек разбиращ от театър и изкуство, обясни й. Така ще бъде по-добре и за нея, и за театъра.. Това е съвършена бездарност. Всичките роли ги играе по един и същи начин. Нейната фамилия е Реневска….“
За щастие директорът на театъра не послушал съвета на приятеля си. Така започнала кариерата си една невероятна актриса.
Дито Фон Тиз, италиански художник, веднъж не могъл да избере снимка за аватар във Facebook.
И тогава го осенила интересна идея.
Направил си собствен автопортрет на един пръст.
Този аватар имал голям успех!
След този той е създал цяла серия от пръсти.
Известно е, че този лак при всеки майстор си има своите отличителни особености, които никой не може да повтори.
Много специалисти смятат, че упадъка в направата на цигулките се дължи на изчезването на боровия балсам и „драконовата кръв“ – прозрачна тъмночервена смола, разтворима в етерични масла. Твърди се, че старите майстори са добивали лак от сандалово дърво и шафран. Лакът и дървото са били най-важните компоненти.
Френският учен Жак Савар доказал, че скоростта на разпространение на звука в дървесина от ела превишава тази във въздуха 15 пъти. По-надолу в инструмента обикновено се слагало клен. Черното дърво се използвало за гриф…….
За два века почти напълно изчезнали „музикалните“ гори. За да се намери сега подходящо дърво, трябва да се обиколят пазарите и да се изкупят стари столове и пейки.
Каквато и „дисекция“ да са правили на старините цигулки, дори са ги и копирали, но досега никой не достигнал „приказното“ им звучение.
А нима може да се повтори това вълшебство?
