Най-голямата крава в света е Маунт Катадин. Тя тежи 2270 килограма, около четири метра е обхвата на талията й. А диаметърът при холката е 1,88 метра.
Зоолози са експериментирали и е установено, че тези животни издават около единадесет различни интонации.
Кравата е дружелюбно същество. Тя може да си намери другарка в стадото. Как кравите изразяват своето приятелство? Ближат се една друга.
Трябва да отбележим, че при биковете и кравите не се разграничават различни отенъци. Червеният цвят, който се използва при коридата, служи по-скоро за привличане на вниманието. Когато пред бика се демонстрира бързо движение, той се дразни.
Всички знаят, че кравата е преживно животно. Тя не може бързо да бяга, но за това пък има копита и остри зъби. Когато кравата е спокойна, тя преживя. Челюстите й правят около сто движения за минута.
Изненадващо е, че кравата има неповторима окраска, както отпечатъците при човека. Фермерите от американските щати използват този „рисунък“ върху кожата на кравата, за да открият откраднатите.

Янки е най-доброто куче на света!
Огромният санбернар на име Янки, живее в САЩ. Той ежедневно става топла постелка за цяло семейство от бездомни котки.
И без това големият размер на песа става просто гигантски, когато върху него уютно се разположат повече от десет котки и кучета. Някои от тях трудно се различават, тъй като имат еднаквия цвят със санбернара.
Собственикът на кучето Киган Вансолен бил много изненадан, когато за първи път забелязал „котешкия приют“ върху гърба на своя санбернар.
Това продължило повече от година. Котките часове спят заедно със Янки, докато не му омръзне да лежи на едно място. Тогава кучето става, а котките се преместват на затоплената постелка.
Един път Киган преброил на гърба на кучето си 16 котки.

Лошо е да си болен.
Баба Нина настина и легна болна от ангина. В дома си живееше сама. Не можеше да става от леглото и плачеше безпомощно.
Тя имаше куче, късокосместо, от неизвестна порода. То стоеше неотклонно до кревата й и я гледаше с безпокойство.
Изведнъж животното, като че ли нещо се сети и излезе от стаята.
След малко се върна. В устата си държеше мазен, миризлив кокал. Вероятно, той е бил скрит за „черни дни“.
Кучето постави кокала на възглавницата и започна да го побутва с носа си към болната жена. Сякаш й казваше:
– Хапни си!
Баба Нина обърса сълзите си. Усмивка заля лицето й. Погали кучето и вече развеселена добави:
– Благодаря! Много си грижовен.

Обслужващите Ижевския зоопарк били принудени да научат няколко фрази на немски, за да общуват с мандрилите, докарани от Германия.
Необходимостта от изучаване на няколко немски фрази възникнал, когато се разбрало, че животните не реагират на команди подадени на руски език.
Сега с мандрилите общуват на „родния“ им език, когато идват да ги хранят или да почистват клетката им. В речника от немски изрази влизат ласкави думи и похвали.
По-рано в зоопарка не се е стигало до общение с животни на чужди езици.
Маймуните били докарани в Ижевск по програмата за обмен на животни между зоопарковете в света. Срещу маймуните в Германия са получили атлантически морж. Мандрилите ще се върнат в родината си след две години. Дали за това време ще започнат да разбират руски команди, не се знае.
Мандрилата е доста голям примат. Мъжките достигат ръст до 1 метър и тежат от 20 до 50 килограма. Отличителна черта на мандрилите е костната бразда по дължината на носа, оцветена в син цвят. Също така, тези маймуни могат да бъдат разпознати  и по брада с ярък лимонен цвят.

Когато сме притеснени и не знаем как да решим проблемите си, губим от погледа си обикновените неща, които могат да са отговори на въпросите ни. Човек само трябва да се вгледа внимателно и ще види уроците, които ни дават нещата, явленията и самата природа около нас.
Учудвали ли сте се защо рибата плува срещу течението? Плавайки така тя улавя много повече храна, т.е. тя има много повече шансове да засити глада си, отколкото по течението. Дори и препятствията не я спират да прави това.
А какво правим ние? Отпускаме се по течението, защото е по-спокойно и комфортно…. И колкото повече постъпваме така, толкова по-слаби ставаме. Така изпускаме възможности, които ни се предоставят в живота.
Използвайте опита на рибите!
Погледнете кучето! Поне веднъж ви се е случвало, куче дружелюбно да ви погледне и весело да помаха с опашка. И когато му дадем нещо вкусно се усещаме, че животното не е поставяло условие като: „Заведи ме у дома си, нахрани ме, а след това аз ще те погледна приветливо и ще помахам с опашката.“ Кучето първо отдава своите чувства, а после получава това, което му е нужно. Освен това то не ви заставя да направите точно, както то иска, а прави необходимото за дадения момент и ви оставя намира, ако не му дадете това, което му се полага.
Нека да отдаваме нужното на тези, които са около нас, независимо дали ще се облагодетелстваме от това!
А какво ще кажете за змията?
Тя няма ръце и крака, но ние се страхуваме от нея и я заобикаляме. Но в замяна на това змията не започва да хленчи: „Не съм се родила на точното място. Те не ме приемат….. Никой не ме обича…..“ Тя се обхожда така, както умее. Приспособява се и е напълно доволна от живота си.
Затова по-добре използвайте това, което имате и то максимално.