Зафиксирани са много случаи, когато животни са използвали инструменти в своята дейност.
Лидерство в тези умения държат приматите. Например шимпанзето ходи на лов със заострена пръчка и чупи орех с камък.
Горилата си помага с пръчка, когато измерва дълбочината на водата.
Птиците не остават по-назад. Например, лешоядите носят в човките си камъни и ги хвърлят, за да счупят щраусови яйца.
Дори водните обитатели си служат с инструменти в работата си. Видрите разбиват черупки с помощта на камъни.

Фразата „Ще изпия сълзите ти“ звучи като заплаха на злодей от сапунена опера, но за пеперудите от западните части на дъждовните гори на Амазонка това е начин на живот.
Насекомите се събират около костенурката, за да изпият сълзите й. Това са забелязали учени при изследванията си
Каква е причината?
Минералите. Солта е рядко явление в Западна Амазонка. Тревопасните, като пеперудите, а и бръмбари, които са забелязани, че се хранят със сълзите на костенурката, постоянно търсят начин да наситят организма си с този минерал.
Очевидно, това не влияе на костенурките, изглежда насекомите им пречат да погледнат настрани.

Канадските учени, работещи в екип с колеги от Великобритания, при прилагането на водка могли да пренесат текстова информация на разстояние от няколко метра.  В основата на този необичаен експеримент е естествения метод за предаване на информация между насекомите.
За да изпратят съобщението на приемащото устройство, монтирано на много голямо разстояние от сензора, въздухът е бил изложен под въздействието на алкохол чрез метода на двоичното кодиране с изпускане на пара в единичен еквивалент.
Според учените, този метод не е уникален. С такива методи животните обменят данни в природата, използвайки феромони на комуникационно молекулярно ниво.
Въпреки всичко този начин на предаване на информация няма да намери широко приложение, но в определени сфери може да се използва.

Клетките на сложни организми понякога реагират на натиск и дразнение в определена посока. Това явление дава възможност да се появят по сложни многоклетъчен структури, като нашите тела.
Група учени от Обединеното кралство са забелязали, че бактерията Bacillus mycoides може да променя посоката на растеж  в зависимост от промените в околната среда. Благодарение на откритието, могат да се създадат живи структури за наблюдение на системата под постоянно натоварване, например, като мостовете.
За първи път тази бактерия е била описана през 1842 г. Сега учените са забелязали, че й е присъщ уникален модел на растеж, който може да се изменя, когато попадне в култури със структурни дефекти.
При проучването, изследователите са направили снимки с микроскоп на бактериите поставени върху различни наранени повърхности и при различни налягания. В резултат структурните изкривявани на спиралите на бактериите е била от 1 до 90 градуса. Бактериите също показали растеж към стъклени мъниста, оказващи влияние на културата, на която били поставени бактериите.

Поради преждевременно раждане тигрица загубила децата си. Малко след това, тя изпаднала в депресия, влошило се здравето й.
Тъй като тигри са застрашени, в Зоопарка работници хвърлили всичките си сили, за да я спасят.
На зоолозите им дошла идея да заменят малките със други зверчета.
Те облекли прасенца в „тигрови“ костюми и ги показали на тигрицата майка.  Запознанството минало успешно.
Сега тя обича тези прасенца и се грижи за тях като родни деца. Здравето й се подобрило и тя се е възстановила.