Известна певица отивайки на гастроли, помолила цялата й кореспонденция да бъде запазена в пощата до поискване. След завръщането си, тя отишла в пощата, за да си получи писмата, но там й поискали удостоверение за самоличност.
Певицата се смутила, защото нямало такова в себе си, но и хрумнала чудесна идея. Тя започнала да пее песни от собствения си репертоар. Един от служителите възкликнал:
– Това е самата Пати, никой не може да пее тези песни така, както нея!
И всички останали се съгласили Така тя получила своята кореспонденция.
Ако повярвалият в Христос иска хората да повярват, че той е християнин и казва истината, неговия живот трябва да говори без думи.
Този у когото думите са дело, той е силени в словото и в работата си. Опита е доказал, че многословието, което се обляга само думи, нищо не прави. Каква полза има от хитро скроени изрази, ако те не развързват възлите на съмняващата се съвест?
На християнската мъдрост е свойствено не безкрайното философстване, а делата. Божието Царство не се състои в думи, а в сила. Ако наистина искате да бъдете последователи на Христос бъдете светлина в света.  „Така че нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец в небесата“.

Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.

Млад мъж веднъж случайно намерил златна монета на улицата. Оттогава той винаги ходел с наведена глава, надявайки се отново да изпитат щастието на откритието.
Впоследствие през своя дълъг живот, той намерил няколко монети, но през тези години той забравил да повдига поглед към прекрасното лазурно небе. За него небето не съществувало. Въпреки това той не умрял беден, но неговата душа не разбрала нищо.
Милиони хора не виждат никаква друга цел в живота си, освен събиране на тленни земни блага. И разбира се някои имат успех в това. Но колко е тъжно, когато в преклонна възраст разбират своята грешка.
Писано е: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, а всичко останало ще ви се прибави“.  Къде е домът на Бога и където можем да търсим Господа?  В Библията се казва, че сам Господ изпълва “ всичко във всичко“. Да търсите Божието царство означава да търсите самия Бог.
За да пребиваш в Божието царство, трябва да се подчиниш на Божията воля. Китайските християни са се молели така: „Съживи Твоята църква, започвайки от нас“, а аз бих я перифразирала така: „Господи, установи Царството Си, започвайки от мен“.

Един християнин се прибирал една вечер у дома си. Спрял го един минувач и го помолил да стане свидетел на умиращ, за оформяне на завещание от нотариус. Християнина се съгласил.
След приключване на всички формалности, той решил да се възползва от възможността да приготви умиращия за предстоящата му среща с Господа.
– Скъпи приятелю, – обърнал се той към тежко болния, – вие направихте всичко за наследниците си на земята, но уверен ли сте, че сте готов да се представите пред Бога?
Умиращият бил изненадан. Той не бил готов за прехода към вечността.
Тогава християнина кратко и точно му изложил необходимостта и как да се спаси чрез Христос. Болният разбрал, че е грешник, покаял се за миналия си живот, приел Исус Христос за свой Спасител и възложил на Него своята надежда.
– Сърцето ми е изпълнено с радост, аз съм спасен и благодаря на Бога, че изпрати своя ангел съветник, за да ми помогне за това, – казал умиращия на християнина, когато се прощавал с него.
Не спасеният човек върви по лъжлив път, път който води към смърт. Хората зависят от Бога и не могат да избягат от Него. Признаването на Исус Христос за Господ ги спасява от зависимостта на греха. Без спасението, което се дава чрез Исус Христос, човек е осъден вечно.

Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.