Арктическите ледници са почнали да се топят в края на 1990 г. и в началото на 2010 г. ще намалеят наполовина.
Членът на Изследователския институт за Арктика и Антарктика Хенри Алексеев твърди, че Арктика ще умре през 2030 г. През 15-те години, според учения, топенето на ледовете на Северния полюс, ще достигне такава скорост, че ледниците в Арктика ще изчезне напълно.
Заявлението за пълното изчезване на Арктика през 2030 г. Хенри Алексеев е направил на конференция на тема „Състоянието на моретата и територии в Арктика при изменението на климата“, който се е провел наскоро в Архангелск.
„Сега площта на арктическите ледници е 3370 хиляди кв. км,“ – казва Хенри Алексеев, коментирайки изчезването на Арктика през 2030 година.

В Египет близо до Шарм ел Шейх се намира разноцветен каньон. Той е едно от най красивите места на нашата планета, удивителна забележителност на Египет
Самият каньон преставлява пролом с дължина 5 километра, а дълбочината му варира от 25 до 30 метра, а ширината до 10 метра.
Много отдавна там е станало земетресение, след което се образувал каньона.
Не случайно са го нарекли цветен. На неговите стени можете да видите забележителени фигури с различни цветове, от бяло до червено.
Свой принос за създаване на тази красота имат вятърът, който постояно духа тук и дъждовете, които доставят желязо за оцветяване на стените.
Отенъците на цветовете поразяват със своето многообразие. Даже гледайки ги, трудно може да се повярва, че не са творение на човешка ръка.
Но не всеки желаещ може да се наслади на тази красота. Трябва да притежаваш добра физическа подготовка, за да преодолееш петкилометровия маршрут с тесните и труднопроходими места.

В африканската пустиня пейзажът е еднообразен. Понякога пътниците в тази безкрайна пустош откриват под краката си интересни камъчета. Дори и ако поискаш да ритнеш, нищо няма да се получи. Не можеш да го махнеш от мястото му и да го подържиш в ръката си. Тези камъни не са друго, а необичайните растения на пустинята – литопси.
Те са малки с диаметър около 5 сантиметра. Майстори са на камуфлажа в пустинята.
Всеки човек или животно, попаднали на такова горещо и пустинно място, на първо време ще търсят източник на вода, кладенец или растение, което съдържа голямо количество вода.
Кой тогава ще обърне внимание на някакви си камъни, в които дори вода не се забелязва?
Така минавайки край тях, човек изобщо не се досеща, че сред истинските камъни са се скрили литопси, имащи запаси от влага.
Техните корени проникват дълбоко в земята, за да търсят вода.
Литопсите имат дебело стъбло, на което растат тлъстички и малки листенца, а през есента между тях могат да се появят малки разноцветни цветчета.

Животните и птиците имат опашки, но те им служат за различни цели.
При птиците това е многофункционално приспособление. По време на полет опашката е като кормило. По време на ухажване, тя се разпуска за красота. А при кълвачите служи за допълнителна опора към дървото.
Катеричката много обича да скача от дърво на дърво. Без помощта на опашката си, тя трудно би правела това. По време на полет пухкавата опашка помага на катеричката да пази равновесие.
На животните с гъста и пухкава козина опашката помага да се стоплят. Те я увиват около себе си и не замръзват в студа.
Лисицата с опашката си помага бързо да сменя посоката при бягане. Някои, като гущера могат да си откъсват опашката при опасност.
Ако хищник хване северноамериканската катерица за опашката, в зъбите му остава само „скалпела“ на опашката, а катерицата с голата опашка избягва.

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.