Първи стъпки в науката и то в космически размери е демонстрирал ставрополски ученик с разработената от него лунна научна станция.

Под огромния купол има лаборатории, екологически вредни за земята производства и технически постановки за извличане на полезни изкопаеми….. Всичко, което може да се построи на спътника на Земята.

На Луната е открит рядък изотоп на хелий, който може да бъде гориво за термоядрени реакции. От това вещество има много там. Тъй като на Луната  няма атмосфера, то натрупването му се е дължало на слънчевия вятър. На Земята 1 килограм от него струва 20 милиона долара.

Триизмерния модел на луниия комплекс е вече готов. Почти всички системи са автоматизирани, така че един диспечер ще контролира няколко процеса. Огромният купол защитава от метеорити и радиация. Тук ще има станция за космически кораби, където ще се прави диагностика, ремонт и зареждане с гориво на самите кораби.

Създателят на проекта мисли глобално и не смята да се задържа дълго само върху Луната. Сега той работи по проблемите на тераформирането. Тази сложна дума не означава нещо повече от изменение на климатичните условия на планетата, което се изразява в създаване на атмосфера, определена температура и екоусловия подходящи за човешкия живот.

Има различни варианти за керемиди по форма и цвят.

Новосъздадена е гъвкава. Тя  която може да изменя цвета си, в зависимост от сезона. Досега много тъмните керемиди в много горещо време поглъщат много слънчева светлина, така че разходите за охлаждане се увеличават значително. През зимата тъмния цвят позволява да се съкратят разходите за отопление.

Така че керемиди, които могат да изменят цвета си според сезона са най-доброто решение.

Нейните елементи се състоят от няколко слоя. Горната част се състои от полимери, които променят цвета си под въздействие на температурата. Регулирайки състава на течността, може да се измени границата на температурния преход в коя да е посока, което позволява да се създадат керемиди за всички климатични зони.

Защо е необходимо да знаем това?
Ако къщата не се тресе много има по-малка вероятност да се срути. Съществуват различни методи.
Един от тях е използването на противошокови абсорбатори. Това са гигантски гумени уплътнители, които поглъщат ударните вълни. Вградени в стените, намаляват клатенето. Използвани са при строежа на моста Голдън Гейт, намиращ се в земетръсния Сан Франциско.
Някои небостъргачи имат яки тежести на върха. Тежестите се изчисляват електронно. Когато удари земетресението, те се люлеят противоположно на труса. Така балансират сградата. Гениално, но ужасно скъпо.
Други предлагат за защита от срутване да се залепват специални тапети. Те приличат на ролка лъскава черна пластмаса. След залепване ги оставаш да изсъхнат. Когато изсъхнат са 17 пъти по-твърди от стомана. И вместо стената ти да се напука, противосеизмичните тапети ще я запазят непокътната.
Много са начините за противодействие, но защо се сещаме за тях, когато вече е късно?

Япония е малка страна. За да преодолеят това неудобство японците качват пръст на покривите на домовете си и ги превръщат в градини. Строят гаражи и други необходими съоръжения под земята.
За летищата също имат оригинална идея. Те са върху плаващи обекти необременяващи с нищо сушата.
Единствено остава въпроса как се справят с цунами, но може би такива летища строят на площи, незасегнати до сега от този катаклизъм.
Изобретателни са във всяко отношение. За това говорят и мерките, които взимат при строителството на сгради. Вярно е, че последното земетресение в комбинация с цунами бе над предела, но начина, по който разрешават всяка такава ситуация, говори за организираност и единство.

Този замък е разположен в северната част на Чехия. Станал е известен заради прославеният любовник и философ Джакомо Казанова.
По покана на граф Валдщайн, Казанова пристига в Чехия през 1795г. Графът предложил на италианеца място за библиотекар в своя замък, който тогава по австрийски маниер се наричал „Дукс“. Казанова приел предложението, тъй като искал да прекара остатъка от живота си на по-спокойно място. Тук той пишел, в резултат, на което се появили мемоарите му-„Историята на моя живот“.
В замъка Казанова живял 13 години и починал на 73 годишна възраст. Погребан е в църквата „Св, Варвара“.
През 19 век гробището на църквата било закрито и гроба му бил изгубен. Днес никой не знае къде почиват костите на великия авантюрист. Но във замъка ще ви покажат креслото и плоча, на която е записано, че е починал тук.
Говори се, че това кресло подобрявало сексуалната привлекателност на мъжете. За целта, желаещия трябвало да поседи известно време в него.