Този дом ще бъде с автономна система за поддържане на живота. Проектът е предназначен за използване в райони, където няма енергийни ресурси, земетръсни зони и места с повишено морско равнище. Такова здание може да плава по вода.
Според проектът, домът ще бъде във формата на купол с централна опора. Надземната част ще достига височина 30 метра.
Предполага се, че сградата е оборудвана със системи за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, събирането и използването на дъждовна вода и рециклиране на отпадъци. Вътре зданието ще бъде озеленено за производство на кислород.
Авторите на проекта твърдят, че използването на типови сборни елементи и свръхлеки строителни материали ще позволи бързо да се издигнат такива сгради. Предполага се, че те могат да бъдат приспособени за различни функции, като жилища, търговски или индустриални площи.

Датски архитекти са създали проект за жилищен небостъргач с необичайна форма. Той ще бъде построен в Сеул.
Тъй като на даденото място не се разрешава да се строят високи сгради, архитектите са намерили друго разрешение на въпроса. Те успели да увеличат площта на помещенията при една и съща площ зададена като основна.
Предложили да се съединят две жилищни сгради с допълнителни хоризонтални блокове. В резултат, на което структурата започнала да прилича по форма на „решетка“.
В комплекса ще има повече от 600 апартамента, библиотека, детска градина. Височината на единият блок ще бъде 214 м, на втория 204 м и ще се пресичат от блокове издигнати над земята на 140 м и 70 м.

Проектът за подводен хотел е разработен от полски дизайнери.
Хотелът ще се състои от няколко елемента, които имат формата на диск. Те ще бъдат разположени над повърхността на водата и под нея.
В хотела се предвиждат 20 двуместни стаи, които ще се намират на дъното. Посетителите направо от стаята ще могат да наблюдават морските обитатели.
Един от дисковете разположен над водата ще се използва за въртолетна площадка.
Това не е първият подводен хотел, който се планира да бъде построен, навярно сте чули или чели и за друг подобен проект – Хидрополис.

Архитектурата на бъдещето предлага съвсем различни обекти в сравнение с тези, които сме свикнали да виждаме. Мостът се състои от два паралелни и независими пътя, които се пресичат в центъра му. Единият от пътищата е предназначен за пешеходци, а другия за велосипедисти.
Пресичането на платната в центъра на моста обезпечава безопасността по време на движението.  Има се пред вид, че колкото повече се наближава точката на пресичане, толкова по-бавно става движението.
Уникалната конструкция на моста е не само необичайна и интересна, но е надеждна от гледна точка за стабилност и сигурност. Захранването на моста се осъществява чрез слънчева и ветрена енергия. Така мостът се явява екологически чист, което го прави много популярен.
За сега не се знае дали проектът ще се реализира в действителност.

Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.