Даниел бе солиден мъж. Той не вярваше в такива приумици като Бог и т.н. Никой до сега не бе успял да го обори в противното.

Тази вечер той се възхити на красотата на залязващото слънце и се смути:

– Не ставай смешен Дани, – каза си той.

Горкият не смееше да се потопи в спиращата дъха гледка.

– Не, не това са просто безсмислени частици, – мърмореше объркано Даниел. – Глупост, еволюционен трик … пречупването на светлината причинява приятно освобождаване на химикали в мозъка ми! Не се заблуждавай, Дани!

Въпреки всичко бе завладян от невероятната красота.

– Не това е пълна лудост, – Даниел размаха ръце. – За какво да бъда благодарен? Дани, ела на себе си!

На другия ден видя малко дете, което бе щастливо и се заливаше в смях.

Даниел промърмори:

– Нищо друго освен еволюция. Това не ме изкушава да продължа рода. Просто освобождаване на допамин, защото детето се смее. Не, няма да се заблудя!

По- късно, когато изяде хамбургера си, нещо го стресна и той възкликна:

– Всъщност, може да има добър и любящ Бог.

Крум крачеше в стаята си и разсъждаваше на глас:

– Перлата в короната на Сътворението беше самият човек. Той е създаден с определена цел.

Младежът спря за малко, почеса се по главата и отбеляза:

– Ако целта е изпълнена, животът е пълноценен, но отхвърлена и пренебрегната, тогава …. нищо няма да бъде, както трябва.

Крум се взря в тавана. Там, висеше обикновена крушка.

Това обнови разсъжденията му:

– Електрическа крушка е обикновен стъклен глобус. Ако е поставен на маса, той е безполезен, но ако се монтира в лампа и се включи в източник на захранване, той изпълнява предназначението си. Така се превръща в източник на светлина, който е полезен в ежедневния живот.

Внезапно Крум смръщи вежди:

– Аз съм като тази електрическа крушка, която лежи безполезно на масата …. за това …. трябва да се включа към източник на енергия. А къде е той?

Той разроши с длан косата си и си отговори сам:

– Разбира се, това е нашата връзка с Бога.

Милен гледаше към върхът на планината, към който се бе отправила групата, в която участваше. Връщайки се в спомените си той сподели:

– Когато бях млад вярващ, мислех, че като се изкача на върха на планината, там ще срещна Исус.

– Но тези изкачвания могат да бъдат много редки, – отчете Христо.

– Не на планината , а в пустините места срещаме Бога и растем, – заяви Мая. – Божията цел е да ги използва в живота ни, за да ни направи по-силни.

Николай допълни:

– Божията доброта е предназначена да бъде получена насред нашата болка.

Чичо Марин, който придружаваше младежите в похода отбеляза:

– Именно в трудните моменти на скръбта, загубата и болката Бог ни помага да растем във вярата си и да се доближим по-близо до Него.

Мая подскочи и плесна с ръце:

– Пустинята не е пропуск в Божия план, а неразделна част от нашия процес на растеж.

Бог е с теб и мен в пустинята. Там се учим да разчитаме на Него. Той ни среща там и така чрез Господа растем.

Петър Иванов бе проучван от голяма мултинационална компания.

Казаха му:

– Вие сте с „висок потенциал“ и изключително надарени. Получавате работа при нас и имате възможност да имате изключителна кариера. В бъдеще вече няма да се представяте само с името си, а ще добавите позицията си и наименованието на нашата компания.

Петър не бе вече никой, а с бъдеще, дори с перспектива да стане управляващ директор.

Иванов се радваше на получения статус, признателност и внимание.

– Луксозни хотели, коли, големи доходи, бонуси и контакти, всичко това е мое, – размечта се Петър. Само, че трябва да се съобразявам с правилата и културата на компанията. Те не са лоши, но са различни от ценностите, които съм усвоил в дома си. Тогава ….?

Например, компанията имаше правило: Целта оправдава средствата. Това не е непременно лошо, но потенциално може да накара служителите да се държат неетично.

За пазара в компанията казваха:

– Вие или ядете, или сте изядени.

На Петър предстоеше тежък избор. Да се присъедини към компанията и да се развие или да остане извън нея.

Освен това в бъдещата му работа щеше да има манипулиране и политика с много игри за власт.

– Как бих могъл да спазя тези правила! – възкликна Петър. – Ако се съглася ще имам много привилегии, но не и чиста съвест. Не, това не е за мен. Ще си търся другаде работа.