Това бе като щракване на ножицата силно и болезнено.

Асен лежеше сам в болничната стая.

Само преди месец бе уволнен от работа.

Премести се на ново място. Бе заобиколен от непознати, несподелящи вярата му и той се почувства изолиран.

Скоро изпадна в депресия и ето го тук.

Асен не веднъж бе слушал да казват в църквата:

– Целта ни е да изявим Божията слава.

И той бе съгласен с това, защото и Исус повтори тази цел на учениците си:

– „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици“.

Асен въздъхна:

– Няма да дам много плод ако не позволя подрязването на Градинаря. Когато се съпротивлявам на Неговото „озеленяване“ в живота си, както го и направих, все едно отказах да прослава Бога, а това води до отменяне на целта на моето съществуване. Нужно ли е това? … Глупости!

Стаята се озари от силна светлина, въпреки че болницата отдавна тънеше в мрак.

А дъждът и вятърът от време на време почукваха по прозорците.

Петър вървеше през гората и си пееше. Песента му очарова горските птици.

Когато Петър излезе на една поляна, певците на гората се събраха около него и започнаха да се надпреварват, изказвайки възхищението от пеенето му:

– Имаш удивителен глас.

– Песента ти е прекрасна.

– Ти си невероятен.

……..

– О, – засмя се Петър, – това съвсем не ме изненадва. Посветих живота си на музиката и сега не бих се отказал от нея.

Славеят предложи:

– Хайде да пеем всички заедно.

– Така да бъде, – съгласиха се останалите.

Петър намери една пръчка, огледа бавно птиците и бързо вдигна двете си ръце.

От това движение птиците се уплашиха и се скриха в гората.

Петър тръсна глава:

– Какво им стана? Защо избягаха? Нали щяхме да пеем заедно?

Ще ви открия една малка тайна.

Петър бе диригент, а птиците не познаваха нотите. Когато пееха, тях никой не ги ръководеше.

Не беше горещо. Облаци пазеха сянка, а Тотьо караше колата си и даже си подсвиркваше.

По едно време погледа му попадна на таблото в автомобила. Удари с юмрук по волана и възкликна:

– Как така празен?! ….. Аз заредих ли колата, когато тръгнах?

Щеше да се плесне по-челото, заради пропуска си, но видя наблизо една колонка, сякаш поставена точно за него.

Тотьо спре колата пред нея. Постави накрайника в резервоара, пъхна картата си и влезе в магазинчето, което бе малко по-отзад.

Купи си газирано, поговори с магазинера, след това отиде до колата и сам изми предното ѝ стъкло.

Едва тогава Тотьо погледна към таблото на колата и се изненада:

– Пак празен ….

Той бе доста разсеян, но започна да търси причината, поради която пак бе пропуснал.

Накрая разбра, въздъхна дълбоко и добави отчаяно:

– Навярно съм забравил да натисна лоста ….

Когато го направи, забеляза, че индикаторът за горивото започна да се покачва.

Вдигна ръце и изпухтя:

– Ще чакам, като не внимавам.

Не ви ли се е случвало и на вас да очаквате Божията намеса, но не сте се включили към Духа Му?

Предизвикателства ще идват в живота, но не е необходимо те да го определят.

Помощта е много по-близо, само не забравяйте да се включите към Божия Дух.

Внезапно се изляха проливни дъждове. На много места в света това отдавна се случваше и ние си мислехме, че ни се е разминало, но …

Резултатите бяха плачевни. Много от домове бяха наводнени. Някои от тях дори се срутиха. Може би това щеше да се случи и с останалите, но изглежда тинята, която ги бе изпълнила ги крепеше.

На някои места хората се притесняваха:

– Нямаме достатъчно питейна вода.

– Останахме без храна.

– Не намираме подслон и медицинска помощ.

Поразените села се бяха превърнали в дерета пълни с кал и тиня. След оттеклата се вода трудно можеше да се разбере къде е пътя и къде е текла реката.

С една дума окаяно положение.

Станимир секретарят на едно от читалищата на селищата пострадали от наводнението сподели:

– Нашето читалище е пълно с тиня. В салона има дървета. Съмнявам се, че ще може да се използва изобщо. Страшно е дори да се помисли за всичко това.

– Изляха се проливни дъждове, но защо пострадаха толкова домове и сгради? – попита Станко, един от доброволците, дошли да помага при разчистването.

Бай Иван един от местните смръщи вежди и гневно реагира:

– Причината е явна. Поголовна сеч на горите. Виновните трябва да бъдат наказани.

Димитър стоящ до него добави:

– Вярно е, дъждовете бяха в огромни количества. Има скъсани диги, но и много не почистени корита.

Щеше ли да се случи всичко това, ако коритата бяха почистени, дигите и мостовете укрепени, а незаконното изсичане на горите бе строго следено и наказвано?!

Илиана пристигна в центъра за лечение на рак. Там тя щеше да се грижи за майка си. Илиана бе младо момиче и щом пристъпи прага на центъра се почувства съвсем сама и се уплаши.

Бе оставила семейството си далеч оттук, а сега никого не познаваше

Едва бяха свалили багажа ѝ от колата, когато Филип ѝ предложи:

– Мога ли да ви помогна.

Илиана не можеше да откаже на мъжа с голяма и щедра усмивка.

Докато се изкачиха до четвъртия етаж, двамата разговаряха.

– Бих искала да се запозна със съпругата ви, – каза Илиана.

– О, Лора ще ви се зарадва много, – зарадва се Филип. – Тя е толкова добра. През цялото време на лечението ми полагаше големи грижи за мен.
Много бързо двойката съпрузи, Илиана и майка станаха като едно семейство.

– Колко е хубава човек да бъде с вас, – Илиана си призна един ден.

– Това е, защото разчитаме на Бог и един на друг, – топло се усмихна Лора.

Разговаряха, смееха се, споделяха, плачеха и се молеха заедно.

– Чувствам се изолирана ….., – Илиана едва не се разплака в една тиха вечер.

Лора погали младото момиче по главата и прибави:

– Връзката ни с Бога и един с друг ни държи вкоренени в любовта, докато се подкрепяхме.

Обстоятелствата могат да ни заведат на неочаквани места, далеч от нашите зони на комфорт, но ако останем свързани с Бог и един с друг, Той ще ни води и учи как с любов да се подкрепяме взаимно.