Илиана пристигна в центъра за лечение на рак. Там тя щеше да се грижи за майка си. Илиана бе младо момиче и щом пристъпи прага на центъра се почувства съвсем сама и се уплаши.

Бе оставила семейството си далеч оттук, а сега никого не познаваше

Едва бяха свалили багажа ѝ от колата, когато Филип ѝ предложи:

– Мога ли да ви помогна.

Илиана не можеше да откаже на мъжа с голяма и щедра усмивка.

Докато се изкачиха до четвъртия етаж, двамата разговаряха.

– Бих искала да се запозна със съпругата ви, – каза Илиана.

– О, Лора ще ви се зарадва много, – зарадва се Филип. – Тя е толкова добра. През цялото време на лечението ми полагаше големи грижи за мен.
Много бързо двойката съпрузи, Илиана и майка станаха като едно семейство.

– Колко е хубава човек да бъде с вас, – Илиана си призна един ден.

– Това е, защото разчитаме на Бог и един на друг, – топло се усмихна Лора.

Разговаряха, смееха се, споделяха, плачеха и се молеха заедно.

– Чувствам се изолирана ….., – Илиана едва не се разплака в една тиха вечер.

Лора погали младото момиче по главата и прибави:

– Връзката ни с Бога и един с друг ни държи вкоренени в любовта, докато се подкрепяхме.

Обстоятелствата могат да ни заведат на неочаквани места, далеч от нашите зони на комфорт, но ако останем свързани с Бог и един с друг, Той ще ни води и учи как с любов да се подкрепяме взаимно.