Величко Славов бе от онези учени ентусиасти, които копнееха да открият нещо интересно в природата, за да привлекат погледите на научния свят към себе си.

Не знам как, но един ден Величко реши:

– Точно в тази планина вероятно има нов вид животно, което трябва да открия.

Той често отиваше до едно планинско село, забравено от хората. Там живееха предимно възрастни.

Вода черпеха от извори или кладенци. Нямаха електричество, пасяха животните си, садяха в дворовете си, чушки, домати, малко лук, но земята бе камениста и в нея най-добре вирееха картофи. А имаш ли картофи, можеш да изкараш зимата.

Горските пътеки ставаха непроходими, когато паднеше снега. За да се иде до най-близкото селище, където имаше магазин, трябваше да се върви пеша около шест часа и то напряко през урви и дерета.

Величко обикаляше възрастните хора и събираше информация.

Дядо Сотир реши да се пошегува с ученият:

– Още от баба и дядо съм чувал, че в околността се скита странно създание.

Славов наостри уши. Ето, такова нещо му трябваше на него.

Други от затънтеното село подеха шегата и по пътеките край селото започнаха да се появяват странни следи. А нощем се чуваше шум, сякаш някой се катереше по скалите.

Величко занесе в големия град тези слухове. Започна да пише статии за непознатото животно, дори цяла книга му посвети.

Много любопитни започнаха да идват в селото, особено през лятото. Всеки прибавяше по някоя своя приумица:

– Видях само длан, – хвалеше се един от туристите, – но тя не пасваше на никое животно от тези, които познавам.

– А бе и на мен ми се мярна, но бързо избяга и не можах добре да го разгледам, – добавяше друг.

В научните списания растяха публикациите за неизвестното животно, което никой не бе намерил.

Така в селото откриха хотел, където да отсядат туристите. Прокараха и път до там, та всеки да може да отиде с колата си.

Постепенно малкото планинско село се превърна в курортно селище.

Прекараха им ток. Вода течеше във всяка къща от чешмата.

Отвориха голям магазин на три етажа, в който имаше всичко необходимо. Дори сувенири продаваха на уж скрито животно зад скала или в клоните на дърво, където трудно можеше да се различи какво точно е.

Местните се усмихваха и се сбутваха едни други:

– Добре, че сполучливо подправяхме следите на това измислено животно и пускахме слухове за него. Сега и ние ще си поживеем малко.

Николай работеше в една от фирмите за доставки на пици. Той караше по зададеният му маршрут, когато се натъкна на дом, обхванат от пламъци.

От сградата се чуваше детски писък.

– Боже, там има дете, – изтръпна куриерът.

Николай без да се замисли много веднага се втурна в горящия дом.

Озовавайки се сред пламъците, той затвори очи и се заслуша. Дете още пищеше.

Николай кашляше и се задушаваше, но не спираше.

Куриерът се добра до малкия, взе го на ръце и го изкара навън.

Оставайки без дъх, Николай падна на земята.

Той се бе надишал прекалено много с дим.

Веднага го откараха в болницата, където му помогнаха да възстанови здравето си.

Местното полицейско управление нарече постъпката на Николай героична и вдъхновяваща.

Един ден Васко се разхождаше в парка. Той бе избрал това място, защото в знойната жега, сред зеленината на храстите и дърветата се усещаше прохлада.

Той забеляза един човек, който рисуваше черни точки върху бял лист хартия. Васко бе заинтригуван и приближи непознатият.

Първоначално му се струваше, че тези точки са грешно разположени, но …

Мъжът нарисува няколко реда, вмъкна паузи. Отбеляза ключа в началото на редовете и …. точките се превърнаха в музикални ноти.

„В живота ни има много черни точки и петна, а ние се чудим защо и как Бог ги допуска? – мислеше си Васко. – Ако в живота си се приближаваме все по-близо до Бог и Му дадем възможност да установи правилния ред между тези точки. Позволим Му да вмъкне онези линии, които Той желае и да допълни всичко с паузи на правилните места, тогава от тези черни точки и петна в нашия живот Той ще създаде чудна хармония“.

Много хора са постигнали слава в живота си, защото е трябвало да преодолеят големи трудности.

Когато музикантът докосне черните клавиши на голям орган, звуците са също толкова красиви, колкото и когато докосне белите. Но за да използва всички качества на един инструмент, той трябва да използва всички клавиши.

Нека не пречим на чудното Божие дело в нас.

По сигнал, полицаи пристигнаха в ограбен апартамент. След като огледаха жилището, те установиха:

– Крадецът е бил тук доста дълго време.

– Приготвил си е сам вечерята.

– Преспал е в леглото на собственика на апартамента.

Един от полицаите се усмихна:

– Вижте, какво важно доказателство е оставил нашия приятел след себе си.

Всички погледи бяха вперени в размазания на стената комар, който бе ухапал незнайно кой и кръвта му бе останала на показ.

Полицаите предположиха:

– Собственикът на апартамента едва ли би оставил мъртвото насекомо на стената. Това означава, че кръвта принадлежи на крадеца.

След като направиха ДНК тест на получения материал, властите се свързаха с определен мъж, който преди това е бил арестуван, и затова неговата ДНК беше съхранена в базата данни.

Така криминалната личност отново беше арестувана. Извършителят е признал всичко.

Разбира се, малко вероятно е починалият комар да бъде награден посмъртно за подпомагане на разследването, но ако можеше, ще бъде утешен от факта, че смъртта му не е била напразна.

За Ана утрините бяха болезнени. Тя бе самотна майка с две деца.

Често тя си казваше:

– Когато всичко е тихо, тревогите бързо изплуват. Дори, когато върша домакинската работа пак си мисля за финансовите проблеми, здравето на децата или утре какво ще стане с тях.

Когато съпругът ѝ я изостави, Ана бе объркана. Тя осъзнаваше каква голяма отговорност и се стовари на раменете. Сама трябваше да отглежда малките си деца.

Падаше на колене и признаваше:

– Господи, трудно ми е, но знам че няма да изоставиш нито мен, нито децата ми.

Това и даваше сили да работи на две места и да осигурява нуждите в трудните моменти.

Този начин на живот помогна на децата ѝ да видят Божията грижа и ги научи още от малки да се ръководят от Него.

Може да преминавате труден период от живота си, да се чувствате изгубени и самотни, но помнете, Бог ви вижда.

Просто докоснете се до Него и Му се доверете, за да ви преведе през „пустинята“.