Стефан се надигна бавно от леглото. Предстоеше му още един ден работа преди да излезе в почивка по празниците.

Замисли се:

– Дните ни са изпълнени с избори. Сам решавам къде да отида, какво да правя, как да се държа.

И той беше прав.

Нашият собствен живот, репутация, кариера, ценности, бъдеще, дори и здраве се оформят в зависимост от това, какъв избор сме направили.

Имало е дни, когато Стефан е бил смутен:

– Да излъжа или да кажа истината.

Когато го обидеха или нараняваха бе готов да отмъщава, но знаеше, че трябва да прощава, защото това щеше да се отрази на психиката му, а от там и на здравето му.

Стефан си спомни моментите, когато се срамуваше да признае Бога:

– Страхувах се, че ще изгубя Явор, ако му кажех, че съм християнин. Все пак той бе човек, от който получавах доста облаги.

Стефан разроши с длан косата си и въздъхна:

– Хубаво направих, че му признах. Той много се заинтересува от моята вяра и от Спасителя и това много ме зарадва.

Отношението ни към Бога и връзката ни с Него определя какви хора сме.

Изберете пътя на Истината. Няма да съжалявате.

Детелина бе майка на пет деца. Ежедневието ѝ всякога е различно, но постоянно натоварено и неспокойно.

– Дайте ми всяко съвременно удобство, което да предложи ефикасност и лекота на натовареното ми ежедневие, – казваше тя.

Но душата ѝ копнее за друго удовлетворение.

Понякога не е нужно нещо ново, достатъчно е преоткриването на старото.

– Душата ми копнее да преоткрие безвремието на Божието присъствие, – споделяше Детелина.

Тя осъзнаваше колко е важно да бъде по-дълго с Господа.

Жадна ли е душата ви за Живата вода?

Не е време да търсите нещо ново, което да задоволи тази жажда.

Просто премахнете всяка бариера, която ви държи далеч от Бога.

Още днес намерете няколко минути, спрете в този забързан свят и постойте по-дълго в Божието присъствие.

В неделя Кирил се разболя. Имаше чувството, че му е запушена едната ноздра.

– Кате, трябва да полагаш сега много грижи за мен и да ми отделяш повече внимание, – каза той на съпругата си.

А тя в момента бе много зле.

Имаше тридесет и девет градуса температура. Тялото я болеше. Тресеше я. Но тя пренебрегна всичко това само и само, за да се пребори със запушения нос на съпруга си.

– О, милия, – каза Катя като донесе на съпруга си още една кутия с кърпички. – Ето, направих ти чай. Донесох ти и нагревателната подложка. Да изтичам ли до магазина, за та ти купя нещо? Не съм повръщала от двадесет минути, мисля, че ще се справя.

– Не, недей. Имаш висока температура и халюцинираш. Сам ще се справя с тази запушена ноздра.

Двамата замълчаха.

– Все пак имам нужда от домашна пилешка супа с юфка. Ти много хубаво я правиш. Винаги трябва да ям супа, когато съм така потиснат, иначе просто не мога да се възстановя. Благодаря ти, скъпа.

След няколко минути, когато Катя готвеше в кухнята, Кирил се провикна:

– Мисля, че е добре да отидеш до магазина, за да ми вземеш нова кутия с кърпички.

Катя застана на едно място и се зачуди:

– Кое първо да направя, да доваря супата или да отида до магазина?

Как стана, никой не разбра, но днес в парка се срещнаха няколко майки, които имаха деца в предучилищна възраст.

Всяка имаше какво да сподели.

– Моя не можах да го науча да си събира играчките. Все трябва да вървя след него, – оплака се една от майките.

– Я моята все си бърка в носа, – въздъхна друга. – Не можах да я отуча от това.

Оплакванията бяха безкрайни.

Млада жена, която седеше отстрани, ги слушаше внимателно. Тя нямаше техния опит, защото още не бе омъжена.

Изведнъж неволно се намеси в разговорът им:

– Знаете ли за какво ми говори всичко, което чувам от вас?

Една част от жените махнаха с ръка, дори една ядно каза:

– Какво разбираш ти? Навярно още нямаш деца.

Младата жена не се обиди, а добави:

– Всека от вас ми прилича на празна кутия от сок, която се нуждае да се напълни.

Жените се намръщиха. Бяха готови да я натупат, но нещо ги спря.

А тя продължи:

– Вие се нуждаете от Източника на жива вода, Който може да ви изпълни напълно.

– И къде е този източник на вода? – попита една от жените иронично.

– Не къде е, а кой е Той, – усмихна се младата жена. – Всяка от вас се нуждае от Исус Христос, Източника на живата вода.

Жените се спогледаха. Искаше им се веднага да попитат и разберат.

Кой е този Исус Христос и как Той може да им помогне в ежедневието с децата им?

Никола бе притворил очи. Здраво бе стиснал зъби. Тялото му бе напрегнато.
Той се страхуваше, а гласът му звучеше отчаяно:

– Какво още може да ми донесе утрешния ден.

Имаше чувство, че стои на ръба на дълбока тъмна бездна.

Беше безпомощен и отчаян.

Събитията свързани с хората, които обичаше, бяха извън неговия контрол. С нищо не можеше да им помогне.

Така го завари приятелят му Асен. Той напълно го разбираше, защото бе преминал през всичко това.

Сега знаеше, кой може да помогне на приятелят му.

За това каза:

– Кольо, Божията план за бъдещето може да те изпълни с надежда още сега.

Никола повдигна глава и изгледа приятеля си с помътнели очи.

Асен го потупа по рамото и добави:

– Ти и аз можем да гледаме напред с надежда, защото имаме благословената увереност за Небето, Дома на нашия Отец.

Лека усмивка се разля по лицето на Никола.

Асен го прегърна.

Никола се разплака, а в сърцето му се бе пробудила надеждата за настоящето и бъдещето.