Група от бъдещи млади лекари обикаляше болните заедно със своя ръководител.
Те слушаше внимателно, как опитния лекар обяснява за здравето на една от пациентките.

Внезапно болната каза:

– Трябва да ползвам тоалетна.

Тя искаше да дойде медицинска сестра, да я обслужи, тъй като не можеше да стане.

Един от младите бъдещи лекари взе легенчето от рафта и помогна на болната жена.

Медицинската сестра дойде и бе много изненадана:

– Вие вече сте я обслужили?!

Водещият лекар благодари на младия мъж.

Така и Исус не се вкопчи в Своята божественост и не отказа да помогне на човечеството.

Той бе видял нашата нужда от помощ и спасение, за това смирено положи живота Си.

Божий Син бе презрян и отхвърлен за нас, за да ни служи, да ни спаси, да ни направи Свои.

Нека никога не губим всичко, което е Той за нас.

Петров дълги години пътуваше по целия свят.

На едно събиране с приятели, той сподели за първото си пътуване със самолет:

– Стомаха ми се свиваше, коленете ми трепереха, а сърцето ми биеше лудо. Бях ужасен.

– И за какво бяха тези страхове? – попита го един от компанията.

– Не знаех къде отивам и кой ще ме посрещне в края на пътуването ми, – призна Петров.

– След това все така ли пътуваше със самолет? – усмихна му се друг. – До колкото зная, ти често пътуваш.

– Следващите пътувания бяха далеч по спокойни, – отговори Петров. – Излизах от дома си със мир в сърцето, защото вече имах отговор на въпросите, които ме плашеха първоначално.

По същия начин перспективата за смъртта може да изпълни теб и мен с ужас и страх, освен ако не знаем къде отиваме.

За това е важно в края на житейския ни път да сме разбрали, Кой ще ни посрещне. Това премахва страха от смъртта.

Николов бе съдия.

Той бе измислил уникален подход за справяне с кражбите в магазините.

– Нека мият колите на паркинга на местния супермаркет упражнявайки общополезен труд, – бе предложил Николов.

Той се надяваше това да възпре бъдещите кражби и да послужи като ярко напомняне за последствията от нарушенията.

– Всяко действие има последствие. – казваше Николов. – Отговорността е важна.

Всяко прегрешение разкрива нелоялността към обществото.

Миенето на колите на обществени места служи за смирение, което насърчава към размисъл и отговорност.

Истинската свобода за човека идва, когато той признае грешката си, поправи се и прегърне Божията благодат.

Марин изпъшка:

– Толкова много болка има в този свят …

– Тя е като нещо естествено, – прекъсна го Рачо. – Учителят игнорира работа ти, приятелката те изостави, съпругът ти изневерява, компанията те уволнява.

– Отхвърлянето винаги боли, – тъжно констатира Марин.

– И най-важното, – поклати глава Рачо, – ние хората си причиняваме болка.

– Е, понякога умишлено, друг път произволно, – забеляза Марин. – И тогава отмъщението става привлекателно.

– Но Исус има по-добра идея, – удари с ръка по масата Рачо. – Благодатта вижда болката, но избира Божията прошка.

– Където липсва благодатта, изобилства горчивината, – отбеляза Марин.

– Но където изобилства благодатта, расте прошката, – усмихна се Рачо.

Жельо наблюдаваше от известно време приятеля си Николай, който всячески се стремеше да угоди на Бога. Един ден той му каза:

– Опитите за самоспасение не гарантират нищо друго освен изтощение.

– Ти поставяш под съмнение моята работа? – намръщи се Николай, готов да му се разсърди.

– Виж резултатите, – усмихна се Жельо. – Постоянно си уморен. Толкова се страхуваш от провал, че създаваш „образ на съвършеното“.

– Какъв образ? Какво съвършенство? – тръсна глава недоумяващо Николай.

– Изпито лице и прегърбени рамене, – отговори Жельо с тъга. – Спри! Стига с тази лудост! Писано е:“Сърцата ви да се укрепят с Божията благодат, а не с подчинение на правила“.

– Нищо ли не трябва да правя? – сбърчи нос Николай.

– Забележи в Словото няма по-дребен шрифт, – започна настъпателно Жельо. – Божието слово няма скрит език ….. Имаш Неговата любов и благодат, отпусни се и си почини.