Методи изпадна в странно затруднение, което му попречи да нахрани душата си с ежедневната доза Божие Слово.

Срещу него нямаше никаква съпротива, просто Библията му бе ей там на рафта.

В това време Методи седеше в фотьойла си и преглеждаше Facebook, докато жена му приготвяше яденето.

– Защо, о, защо толкова лоши неща се случват на добрите хора?

Методи не бе единствения станал жертва на машинациите на сатана, който ежедневно пречеше на четенето на Библията.

Божието Слово се намираше само на 1-2 метра от него, но мъжът седящ във фотьойла, не виждаше начин как да се добере до него, заслепен от екрана на телефона си.

Вярно е , че има и друг достъп до Библията чрез смартфони, аудио файлове или други разновидности на съвременната технология.

Засега тези решения изглежда имаха малък ефект върху духовното здраве на Методи като християнин.

По едно време нашият герой се усети да затвори Facebook и да отвори едно от Библейските приложенията, за да прочете думите на Исус, когато изведнъж усети, че е много гладен.

Ароматът , който се разнасяше от кухнята потвърждаваше усещането му и той си каза:

– Време е за ядене.

Алекс вървеше през непозната сграда. Множеството коридори го объркваха, но имаше упътвания и това донякъде му помагаше.

Внезапно светлините угаснаха.

Алекс абсолютно нищо не виждаше.

Не смееше да пристъпи напред. Страхуваше се да не се спъне, да не събори предметите пред себе си или да се блъсне в тях.

Той замръзна на едно място.

Не знаеше какво да прави.

Изведнъж светлините светнаха.

– Сега мога да виждам ясно, – с облекчение въздъхна Алекс.

Светлината бе прогонила тъмнината.

Ако живеем в мрак трудно ще следваме пътя, по който вървим. Няма да можем да виждаме ясно проблемите си.

Приемем ли Божията воля, ще усетим, все едно някой е запалил лампите.

Не виждаме края на пътя, но съзираме посоката, която трябва да следваме.

Тони едва се въздържаше, а в себе си си казваше:

– Като държа устата си затворена, няма да кажа нещо лошо.

Той едва задържаше гнева си към Милена, след като грешно бе разбрал нещата, които тя му бе казала.

Тъй като работеха в един офис двамата се виждаха всеки ден, Тони реши категорично:

– Ще огранича общуването си само до необходимото. Как може такова мълчаливо отношение да е грешно?

Грехът започва от сърцето.

Мълчанието на Тони можеше да заблуди Милена, че всичко е наред, но това не би останало скрито за Бога. Господ знаеше за гнева в сърцето му.

Въпреки че външно Тони не показваше истинските си чувства, горчивината бушуваше в него. Той загуби радостта си, а това бе резултата от подхранването и скриването на гнева.

Накрая Тони не издържа и призна на Милена как се чувстваше. Извини ѝ се. Тя му прости. И двамата станаха добри приятели.

Състоянието на сърцето ни има значение, защото злото, което живее там, може да прелее в живота ни.

Както външността, така и вътрешността оказва влияние на духа ни.

Симеон притеснено пристъпваше от крак на крак.

– Не, не мога да понасям Силвия, – заяви разгорещено той, – тя непрекъснато ме дразни с поведението си.

Баща му го погледна и въздъхна:

– Понякога Бог ни поставя до някого, когото не можем да търпим. Ако си щедър те поставя до някой, който е стиснат или ако си мълчалив, тогава попадаш до такъв, който не млъква, само говори…

– Не ги искам такива, – намръщи се Симеон.

– Вместо да ги избягваш, трябва да ги обичаш.

– Защо? – ококори изненадано очи Симеон.

– Това е заповед от Господа, – усмихна се бащата. – Използвайки този човек, Бог шлифова нашите остри, нетърпеливи и нехристоподобни ръбове.

– А няма ли по-лек начин? – попита Симеон.

– Бог знае най-добре как да го направи. Или ти искаш да Го научиш на нещо по-добро?

– Не, не съм казал такова нещо, – бързо смотолеви засрамен Симеон, – но това е толкова трудно.

– Помоли Го и Той ще ти помогне, – посъветва го баща му.

Стефка бързо се убеди, че се е сдобила не просто с домашен любимец, а с нещо повече от това.

Подариха ѝ куче, което тя нарече Пепи.

Животното доказа не веднъж, че главата му е пълна с разнообразни лудории.

Един ден Пепи успя да затвори котката, живееше в този дом много преди това, в собствената си клетка.

Тя не бе особено щастлива от случилото се и непрекъснато мяукаше, докато бе освободена от „затвора си“.

За разлика от нея Пепи бе много радостен.

Той се усмихваше, осъзнавайки, че нападението и затварянето е сто процента успешно.

Стефка галеше новия си любимец и усмихвайки се казваше:

– Как можеш да му се ядосаш. Вижте колко е сладък!