Краси много обичаше жена си. Страхувайки се да не я загуби често му се налагаше да говори неверни неща пред нея.

Той поясняваше проблема си така:

– Различни ситуации ни тласкат да лъжем, за да се спасим от упреци.

Но всичко си има и граници.

Един ден лъжата на Краси достигна ново, престъпно ниво.

Той се появи пред полицаите като много разстроен човек и заяви:

– Ограбиха ме двама въоръжени мотоциклетисти.

– Колко ви взеха? – попитаха го те.

– В себе си имах 200 долара и те ги взеха всичките.

Полицаите започнаха разследване на случая и откриха:

– Няма грабеж. Мнимата жертва просто е загубила парите.

– А защо е решил да измами хората? – питаха любопитни граждани.

– Страхувал се, че жена му ще му се скара.

Сега Краси ще отговаря пред закона за подадено невярно оплакване.

А упреците на жена му ще бъдат още повече сега, отколкото ако бе признал, че е загубил парите.

Петър Игнатов се пенсионира. Безделието му тежеше и той реши:

– Ще започна да засаждам дръвчета в нашия райони и то между двата най-оживени пътища на града.

Така за десет години се появи лента от дървета с дължина около три километра и половина и ширина стотина метра.

Първоначално околните гледали на начинанието с насмешка, а за дядо Петър казваха:

– Той е луд! Вместо да си почива на стари години, взел да сади дървета?!

Дойде време и съвестни граждани забелязаха:

– Старецът не се шегува. Хайде да му помогнем в засаждането.

– Хубава идея, – съгласиха се група младежи.

А Ицо добави:

– С дърветата получаваме цветя и плодове. Зеленината привлича птиците.

Чичо Димитър се усмихна и вдигна двете си ръце нагоре:

– Тези дървета даряват на хората прохладна сянка и свеж въздух.

В кметството обърнаха внимание на зародилото се течение от ентусиасти за засаждане на дръвчета и обявиха:

– Нека тази залесена зелена зона стане парк, където хората да почиват.

В училище се появи ново попълнение. Поради преместването на родителите си Магда , доста красиво момиче, дойде в местното училище.

Сърцата на много момчета почнаха да потрепват инстинктивно.

Венци бе сигурен:

– Бог ме води, да говоря с нея и да я поканя в петък да излезем заедно.

– Тя е прекалено хубава, но дали е за теб? – сръга го в ребрата Наско.

– Усещам как сърцето ми трепти, а устните ми са изтръпнали, това е само от Божия Дух, – бе непреклонен Венци.

Той се представи на Магда и ѝ предложи:

– Мога ли да ви разведа и да ви запозная с новото училище? …. Просто искам само да помогна, – смутено завърши Венци.

Момичето само се засмя, но кимна с глава. Тя бе съгласна. Венци ѝ харесваше.

– А мога ли на обяд да седна до вас, а след училище да ви покажа новата си кола? – на един дъх изрече Венци.

– Ще си помисля, – кротко отговори Магда.

А Венци вече хвърчеше. Той бе убеден, че това е жената, която Бог е избрал за него и с която двамата ще прославят Господа.

Телефонът иззвъня. Пръв до слушалката достигна Петърчо. Той я вдигна и я долепи до ухото си.

Детският му глас прозвуча силно:

– Да

От отсрещната страна разбраха, че дете е вдигнало телефона, за това попитаха:

– Татко в къщи ли е?

Петърчо както бе научен, учтиво отговори:

– Един момент моля …

Остави слушалката, отиде до спалнята на баща си, открехна леко вратата и тихо каза:

– Татко, търсят те по телефона.

– Кажи им, че съм излязъл, а сега ме остави малко да поспя.

Петърчо свъси вежди , разтърси глава, но после бързо изтича до телефона и предаде:

– Няма го.

Поведението на този баща противоречеше на това, което бе учил малкия си син.

– Не лъжи!

Понякога дори родителят да не казва нищо, той учи децата си на дадено поведение.

Проблемът не е дали казваме или мълчим, а на какво учим със тези си действия децата си.

Бог ни призовава да споделяме Неговата истина с останалите, но понякога действията и поведението ни противоречат на думите, които излизат от устата ни.

Внимавайте, всеки ден всички ние предаваме нещо на някого.

Изпращаме съобщения чрез това, което казваме или премълчаваме това, което вършим или се въздържаме да извършим.

Стоян взе нож, но болта се оказа упорит и не помръдна.

Сграбчи отверка близо до него, но тъй като тя бе по-голяма от главата на болта,, резултата бе същия.

– Няма как, – каза си той, – ще трябва да отида до работилницата и да поискам ключ 17.

Стоян се усмихна и добави:

– Един от най-важните приоритети на Бог е да ни предостави правилните инструменти в живота ни. Дали това ще бъде мъдростта, когато се изправим пред голямо решение, волята да прекъснем лош навик или допълнителна вяра и доверие, за да се изправим пред невъзможна ситуация с увереност, Бог е верен и ни снабдява с това, което ни е нужно за пълноценен и благословен живот.

Като влагаме надеждата си в Господа ние получаваме достъп до безкрайна кутия с инструменти, които ни служат за всичко, пред което се изправяме.

Когато ни е дадена сила отгоре, винаги живеем в победа!