Костадин бе зависим от наркотици. Той крадеше за да финансира наркотичната си зависимост. В града имаше репутация на най-добрия крадец.
Един ден Христос го срещна и животът му се промени.
Вместо да се фокусира върху пари или наркотици, всичко, за което може да мисли, бе да казва на всеки човек, когото срещне:
– Знаеш ли какво направи Исус за мен ….
Господ бе променил животът му и той искаше останалите да научат за това.
Скоро Костадин установи, че не може да споделя добрата новина със собствени сили, за това започваше деня с въпроса:
– Исусе, какво искаш да направя днес?
Там, където живееше имаше строга забрана за споделяне на Евангелието. Той знаеше за последствията, но това не го спря да свидетелства на хиляди хора, с които се моли да приемат Христос за свой Спасител.
Един ден бе арестуван и той си каза:
– Бог сигурно иска да свидетелствам на някого в този затвор.
Той беше оставен сам с двама много сериозни престъпници за 15 минути в зоната за задържане. Времето му беше кратко, затова побърза да им свидетелствува за Христос, като им каза:
– Бог ме изпрати да ви кажа, че ви обича и иска да ви спаси …..
Те го изслушаха и откликнаха на добрата новина.
Полицай дойде и каза на Костадин:
– Свободен си. Можеш да си вървиш.
Преди да си тръгне, той се върна при закоравелите престъпници и ги прегърна, докато плачеше заедно с тях.
Така той се научи на следното:
– Бог може да действа чрез доброволен слуга дори в изпитания.
Друг път Костадин беше арестуван и хвърлен в затвора, защото беше довел млад мъж до Господа. Бащата на този човек беше член на охранителната полиция.
След ареста си той прекара часове в стаята за разпити, дни в изолация, а след това беше поставен в стая с над 400 престъпници.
Тогава Костадин видя как двадесет и четирима затворници повярваха в Христос за осем дни. Двама от тези нови вярващи бяха осъдени за убийство и чакаха екзекуциите си.
Когато Костадин размишляваше в затвора установи следното:
– Когато Бог ни изпраща на някое място, Той ни подготвя и екипира за там. Знаех, че имам мисия в този затвор.