Лечо ядосано махна с ръка и почти кресна:
– Тодор е глупак …
– Чакай малко, не се горещи, – хвана го за рамото Григор.
– Глупак е и това е, няма какво повече …
– Слушай, – малко по-меко каза Григор, – глупаците са хора, които до такава степен са загубили връзката с реалността, че вгорчават не само своя живот, но и този на тези около него. Необходимо ли е да се връзваме на приказките му?
Лечо го погледна изумен и попита:
– Какво искаш да кажеш с това?
– Ето какво имам предвид, – започна да обяснява Григор. – Не можем да се отнасяме с тялото си, както си искаме, защото веднага ще усетим последствията от това. Ако се държим с хората, както на нас ни харесва, няма да имаме приятели и здрави семейства.
– Добре де, – намръщи се Лечо. – Ако живееш егоистично това няма ли да засегне обществото по някакъв начин?
– Глупаците сеят вятър и жънат бури, но крайната форма на глупостта е да направиш център на живота си нещо различно от Бога. Това винаги ще води до разочарования и провали, – подчерта дебело Григор.
– Какво ми говориш? – Лечо вдигна недоволно ръце. – Такива виждат физически, психологически, рационални и духовни граници в реалността, но кривнат от тях, а после се чудят, от къде им е дошло това или онова.
– Глупаво е да се пренебрегва реалността, – въздъхна Григор. – В този свят живота и без това не е много лек.
– А, – щракна с пръсти Лечо, – за това се иска акъл.
– По-точно мъдрост от Бога, – поправи го Григор.
Лечо махна с ръка и само прибави:
– Важното е да върши работа, няма значение от къде е.