Паричко Богаташев забогатя. Той не се интересуваше от нищо друго освен от това, да задоволява собствените си апетити и желания.
Един ден Паричко реши:
– Ще си построя дом и то не какъв да е, а такъв, че всеки да ми завиди.
Речено сторено. На централен парцел в града се появи луксозна сграда, която привличаше погледа на хората с изгледа си и оформлението си. Вътре бе обзаведена със скъпи и модерни мебели.
Един ден Богаташев покани приятелите си на гости. С гордост ги разведе и им показа своя нов дом. Поканените цъкаха и се възхищаваха от всичко видяно.
Сред приятелите на Паричко бе архитект Християн Добролюбов , чиято оценка много се ценеше от Богаташев. По време на приема домакинът изтегли настрана архитекта и го попита:
– Е, какво ще кажеш за дизайна и интериора на новата ми къща?
– О, – отвърна Добролюбов, – всичко е прекрасно, но при строежът е допусната една голяма грешка.
Леко засегнат от думите на специалиста, Богаташев попита:
– И каква е тя?
Отговорът последва веднага:
– Смъртта лесно може да влезе в нея.
Тази неочаквана забележка накара притежателя на къщата да се замисли дълбоко, но не настъпи кой знае каква промяна в разбиранията му и той се оттегли обиден.
След няколко месеца в новия дом на Паричко наистина влезе смъртта и го взе със себе си.
Колко е важно за човек да знае, независимо дали е богат или беден, че един ден ще умре.
Да имаш красива къща тук на земята е действително голяма привилегия, но по-важно е да „имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен“, защото в него смъртта няма власт. То е неразрушимо и непреходно.
Блажен онзи, който има място в дома на Отца.