Да разнасяш писма съвсем не е обикновена работа, особено когато се отнасяш отговорно към това.
Има толкова много хора, които с нетърпение очакват някой да им пише или да им отговори на писмата. Това е характерно особено за по-възрастните.
Милена беше отговорен човек, тя познаваше всички, на които доставяше писма.
Един ден погледът ѝ бе привлечен от пощенска кутия, която беше препълнена.
– Нещо не е наред, – каза си Милена, – трябва да извикам спасителната служба.
И тя звънна на известния за такива случаи телефон.
Притесненията на Милена не бяха напразни. Вече 12 години тя работеше в пощенската служба и знаеше, че това е пощенската кутия на една доста възрастна жена, много приятна и дружелюбна, която всички наричаха баба Екатерина.
„Може някъде да е заминала, – каза си Милена, – но това е малко вероятно. В петък се изчиства боклука, а днес е понеделник и кутията е пълна. Явно нещо не е наред“.
И наистина преди четири дни 94 годишната Екатерина се бе подхлъзнала в дома си и не могла да стане. Тя бе викала:
– Помощ! Помогнете ми!
Но никой не я бе чул, а на нея така не ѝ се искаше да умира.
Когато откриха възрастната жена и ѝ оказаха медицинска помощ, Милена се разплака:
– Бях уверена, че си е в къщи.
Сега Милена и Екатерина много по-често се виждат. И техните взаимоотношения са много по-близки в сравнение на тези на държавен служител и човек от общата маса.
Това, че някой е бил наблюдателен и отзивчив, понякога може да спаси човешки живот, а това съвсем не е малко. Днес всеки от нас е жаден за капчица внимание. А когато това внимание е съпроводено със съпричасност, се наблюдава промяна у хората, взаимоотношенията и ситуациите.