Човек е широко етичен. Той иска да влиза в чисти подлези, спокойно да се разхожда по красиви улици, да възпитава децата си, да има добра работа и хубава заплата. Въпреки това, за такава свобода, никой не иска да се бори, тъй като това изисква да започнете от себе си.

Не е нужно да се размахват лозунги, да се борим с властта, а по-добре да очистим боклука от подлезите и в собственото си сърце. Говорилникът трябва да се превърна в чистач. Никой не обича да почисти след себе си, но почти всички вярват, че в страната трябва да се променят няколко души и нашите главите, домове и улици ще бъдат освободени от боклука.

Убеждението, че друг е виновен за неговите неудачи, вярата. че всичко може да стане с магическата пръчка,  е неотменна черта от характера ни.

Ние постоянно очакваме чудо, подвиг. Искаме свободата и щастието да дойде при нас с оглушителни фанфари, а от развалините на Бастилията да се издигне нов човек – чист, светъл и красив. Това е утопия.

Бог не ни е дал магическа пръчка, а свобода да отговаряме за своите действия, способността да водим достоен живот, начините да преобразим света и да го направим по-добър. Не е нужно да размахваме юмруци и да извършваме героични постъпки, а да вземем метлата и да оберем боклука, който се е насъбрал около нас.