Вечерта над гората изгряла луната.
– Виж колко съм голяма! – казала луната, – Аз съм по голяма от слънцето, защото го прогоних от небосвода.
– Да това е така! – потвърдил едноокия гарван кацнал на дърво край блатото.
Към полунощ луната се отразила в малка локва от блатото. Тогава локвата възкликнала:
– Виж, аз съм по-голяма от луната! Луната цяла се побра в мен и даже остана място за звездите.
– Да, това е вярно, – съгласил се едноокия гарван и започнал да размишлява.
– Ако луната се отразява в теб и остава място и за звездите, следва, че си по-голяма от нея. Но моето око е по-голямо от теб.
– Как така?- попитала локвата.
– Много просто, – казал гарвана. – Ти, локвичке,  се вместваш в окото ми заедно с луната и звездите, и остава място за цялото блато.
Пердето на лявото око на гарвана  важно казало:
– Най-голямото в света съм аз. Ако се прехвърля на дясното ти око, аз ще закрия и луната, и локвата, дори целия свят.
– Да, това е вярно, –  за пореден път се съгласил гарвана. – Ти, перде, си най-голямото в света.